Джеймс Купър - Следотърсача

Следотърсача се изправи и продължавайки да се смее, взе едно канче и една рогова лъжица и започна бавно да мери водата, която беше влязла в лодката при преминаването на водопада.

— Четиринадесет лъжици, Сладка вода, четиринадесет пълни лъжици. А аз помня, признай си, че си минавал само с десет.

— Мастър Кап тъй силно се дърпаше назад, че аз едва поддържах равновесието на лодката — отвърна напълно сериозно Джаспър.

— Сигурно е така, сигурно е така, вярвам ти, щом казваш, но ти си минавал и само с десет.

В този момент Кап силно се изкашля, опипа плитката си, сякаш да се увери, че си е на мястото, после погледна назад, за да прецени през каква опасност са преминали. Че бяха останали невредими, беше лесно обяснимо. Почти по цялата си ширина реката спадаше перпендикулярно надолу с десет-дванадесет фута, но в средата течението беше така силно, че бе прокопало скалата, и водата се спускаше през един тесен проход под ъгъл от около двадесет или двадесет и пет градуса. И тъкмо по този опасен улей се бе плъзнала лодката, сред скални отломъци и водовъртежи, подмятана от разярената и разпенена водна стихия. Неопитното око тук би видяло неизбежна гибел на лекото, неустойчиво кану, но именно тази лекота бе спомогнала за благополучното спускане, защото, плъзгайки се по гребените на вълните, управлявана от зоркото око и здравата ръка на кормчията, тя прелиташе като перо от едно разпенено валмо на друго, без дори да измокри гладките си лъскави стени. Трябваше да се избягват само някои опасни подводни скали, да се следва строго съответната посока, а останалото беше работа на разяреното течение. 24 24 Нека читателят не смята, че това описание е само плод на фантазията. Авторът бърза да добави, че му е известен случай, когато по същия този водопад е било спуснато едно дълго оръдие, тежко тридесет и два фунта. — Б. а.

Ако кажем само, че Кап беше учуден, не бихме изразили и половината от чувствата, които го вълнуваха. Той бе обзет от страхопочитание. Непреодолимият страх от подводните скали, който изпитваха всички моряци, го караше още повече да се възхищава от смелия подвиг. И все пак не беше склонен да изрази чувствата си и с това открито да признае достойнствата на сладководните моряци на речното плаване. И като се покашля и прочисти гърло, както вече споменахме, той заговори с привичната см самоувереност и надменност.

— Не отричам, че познавате добре талвега, мастър Сладка вода, а в края на краищата това е главното. Аз съм имал кормчии, които също биха се спуснали по този водопад, стига да познават добре реката.

— Не е достатъчно само да познаваш талвега, приятелю — намеси се Следотърсача, — необходими са още хладнокръвие и умение да направляваш лодката в нужната посока, а също и да я пазиш да не се натъкне на скалите. В цялата област няма друг кормчия, който с такава увереност да се спуска по водопада на Осуиго като Сладка вода, макар от време на време някой да успява да го мине криво-ляво. Аз самият се справям само с помощта на провидението. Но за да не се изкъпеш здравата, ти трябват сигурността, окото и здравата ръка на Джаспър. Четиринадесет лъжици в края на краищата не са кой знае какво, макар че на мен ми се щеше да не бъдат повече от десет, нали дъщерята на сержанта ни наблюдаваше.

— Та всъщност вие управлявахте лодката, вие му казвахте какъв курс да държи, накъде да я насочва!

— Човешка слабост, мастър Кап. У мен все още говори повече природата на бледоликите. Ако вместо мен например в лодката беше Голямата змия, той не би издал нито звук, нито една дума не би промълвил. Индианецът знае да държи езика си зад зъбите, а ние винаги си въобразяваме, че сме по-мъдри от другите. Аз малко по малко се освобождавам от този недостатък, но е необходимо време, за да изкорениш дървото, което е расло повече от тридесет години.

— Според мен това съвсем не е подвиг, сър, не е, казвам ви го откровено. Не е нищо повече от това да минеш под лондонския мост, нещо, което го правят стотици хора всеки ден, та понякога дори и най-изисканите дами на страната. Дори кралят е минавал под този мост с цялото си кралско величие.

— Чудесно, но аз не бих искал никакви изискани дами, нито кралски величества, Бог да ги поживи, в лодката си, когато се спускам по водопада, защото и двойно по-широко да е нейното дъно, пак можем да ги окъпем здравата. Сладка вода, ще трябва да преведем мастър Кап през Ниагара, за да му покажем какво умеем ние тук на границата!