Джеймс Купър - Следотърсача

— Беше опасен и смел — отвърна Мейбъл. — Докато ви наблюдавах, искаше ми се изобщо да не бяхте тръгвали, но сега, когато всичко мина, мога само да се възхищавам от смелостта и увереността, с които беше извършен.

— Само не мислете, че сме го направили, за да се покажем пред жените. Сигурно има млади хора, на които е приятно да печелят уважение чрез смели и достойни за похвала постъпки, но нито Сладка вода, нито аз сме от тях. По характер аз съм човек прям, душата ми е открита, това най-добре ще потвърди Голямата змия, и най-малко бих се отдал на подобно лекомислие, когато съм тръгнал да върша работа. А Джаспър ще е много по-доволен да мине водопада без ни един свидетел, отколкото да го гледат сто чифта очи. Познавам момчето добре, с него другаруваме отдавна и съм сигурен, че не е славолюбив самохвалко.

В отговор Мейбъл се усмихна на Следотърсача и това стана причина лодките да продължат да плуват долепени още известно време, защото младостта и красотата бяха такава необичайна гледка за тези далечни погранични места, че дори загрубялата и сдържана душа на горския скитник не остана безразлична към тях.

— Направихме го за добро — продължи Следотърсача, — само за добро. Ако бяхме пренасяли лодката на ръце, щяхме да загубим много време, а нищо не е по-ценно от времето, когато се опасяваш, че наоколо се въртят мингоси.

— Но сега вече няма от какво да се страхуваме, нали? Лодките се движат бързо и след два часа, както вие казахте, ще ни отведат до форта.

— Разбира се, мило момиче, дори най-хитрият и коварен ирокез не ще пипне и косъм от главата ви, защото всички ние тук сме поели задължение пред сержанта, а най-вече пред вас, да ви опазим от беда. Ей, Джаспър, какво е това в реката, там при последния завой, под храстите… искам да кажа на скалата?

— Голямата змия, Следотърсачо. Прави някакви знаци, които не разбирам.

— Да, наистина Голямата змия. Това е толкова вярно, колкото е вярно, че кожата ми е бяла, той иска да се доближим до брега. Навярно ни заплашва някаква опасност, иначе толкова благоразумен и разсъдлив човек като него не би ни безпокоил. Смелост, приятели! Ние сме мъже и трябва да посрещнем дяволските кроежи на тези негодници, както подобава на расата ни и на нашето призвание. Ех, винаги съм смятал, че самохвалството не води до добро, и ето тъкмо когато се хвалех, че сме в безопасност, опасността идва, за да ме уличи в лъжа.

След водопада Осуиго става по-бърза и по-своенравна. Има места, където водите са дълбоки, тихи и спокойни, но се срещат и немалко подводни пясъчни насипи и бързеи, а в онова далечно време, когато всичко си беше такова, каквото природата го бе създала, преминаването на тези места не беше съвсем безопасно. Малко усилия се изискваха от кормчията да направлява лодката, но там, където течението ставаше много бързо или се срещаха подводни скали, трябваше да се внимава. Нужна беше не само предпазливост, а и голямо хладнокръвие, сръчност и сила, за да се избегнат опасните места. Мохиканът знаеше добре това и внимателно избра едно място, където реката течеше съвсем спокойна, за да могат лодките да се приближат до брега и той да им предаде новините.

Щом разпозна фигурата на червенокожия си приятел, Следотърсача с мощен замах на греблото обърна носа на лодката си към брега, като в същото време даде знак на Джаспър да го последва. След миг двете лодки безшумно се плъзнаха покрай храстите, надвиснали над реката. Всички пазеха пълна тишина — едни от страх, други от привична предпазливост. Когато лодките наближиха индианеца, той им даде знак да спрат и двамата със Следотърсача размениха загрижено по няколко думи на езика на делауерите.

— Вождът не би могъл да вземе изсъхналия дънер за враг — каза Следотърсача на червенокожия си другар, — защо тогава ни накара да спрем?

— Гората е пълна с мингоси.

— Това ние подозираме вече от два дни. Има ли вождът някакви доказателства.

Мохиканът безмълвно му подаде чашката на изсечена от камък лула.

— Лежеше на една прясна следа, водеща към гарнизона. — Така наричаха в ония дни военните укрепления по границата, независимо имаше ли в тях войска, или не.

— Това може да е част от лулата на някой войник. Мнозина от тях си служат с лули на червенокожи.

— Погледни — каза Голямата змия и отново поднесе откритието си към своя приятел.