Джеймс Купър - Следотърсача

— А какво ще стане с Магнит? — попита той. Грижата за любимата му племенница отново обезпокои съвестта му. — Не можем да оставим Магнит на брега, ако наблизо има вражески настроени индианци.

— Не се тревожете, на това място няма да намерите ни един минго, то е твърде открито за техните безчинства — отвърна Следотърсача уверено. — Природата си е природа и индианецът винаги ще го намериш там, където най-малко го очакваш. Не се страхувайте, че ще го срещнете по утъпканите пътеки, защото той предпочита да ви нападне тогава, когато най-малко сте готов за това. Тези негодници се гордеят, ако успеят да излъжат човека по един или друг начин. Отклони към брега, Сладка вода, ще оставим дъщерята на сержанта ей на онзи дънер, откъдето ще може да стигне на брега, без да си намокри дори краката.

Нареждането му бе изпълнено и след няколко минути от цялата група в лодката останаха само Следотърсача и двамата моряци. При цялата си професионална гордост Кап с радост би последвал другите, но не искаше така явно да проявява страх пред един сладководен моряк.

— Призовавам всички моряци за свидетели — каза той, след като слезлите от лодката се отдалечиха, — че това е все пак празна работа. Не се иска кой знае какво майсторство, за да се спуснеш по водопад, и най-младият моряк може да извърши такъв подвиг не по-лошо от стария и опитния.

— Не бива да подценявате водопада на Осуиго — подхвърли Следотърсача. — Той не е Ниагара или Джениси, нито Каху или Глен, нито пък водопадите на Канада, но все пак кара новаците да се разтреперват от страх. Нека дъщерята на сержанта застане ей на онази скала, за да види как ние, необразованите горски жители, преодоляваме трудностите, които не можем да избегнем. А сега, Сладка вода, всичко зависи от здравата ти ръка и вярното ти око, тъй като мастър Кап ще бъде само пасажер в лодката и не можем да разчитаме на него.

Щом кануто се отдели от брега, Мейбъл забърза разтреперана към скалата, която Следотърсача й беше посочил, разговаряйки със спътниците си за ненужната опасност, на която се бе изложил вуйчо й, докато очите й останаха приковани в гъвкавата фигура на Джаспър, който, застанал на кърмата на лодката, направляваше движенията й. Когато стигна до мястото, откъдето се виждаше водопадът, тя едва успя да сподави неволния си вик и закри очи с ръце. В следващата минута отново ги откри и изпаднала в захлас, неподвижна като статуя, продължи да гледа със затаен дъх онова, което ставаше при водопада. Двамата индианци седяха невъзмутими на един дънер и почти не погледнаха към реката, но жената на Пронизваща стрела се приближи до Мейбъл и започна да наблюдава движенията на лодката с такова любопитство, с каквото децата наблюдават премятанията на човечетата с оловно дъно.

Когато лодката стигна в средата на реката, Следотърсача коленичи и пак продължи да гребе, сега вече по-бавно, за да не пречи на движенията на Джаспър, който, застанал прав на кърмата, устремил очи в някаква точка при водопада, явно търсеше най-подходящото място, през което да минат.

— По на запад, момче, по на запад — измърмори Следотърсача, — там, където се пени водата. Дръж в една линия върха на оня изсъхнал дъб и ствола на ударената от гръм канадска ела.

Сладка вода не отговори, защото лодката вече беше в средата на течението, насочила нос право към водопада, и все по-бързо се носеше напред. В този момент Кап с радост би се отказал от славата, която подвигът щеше да му донесе, стига да можеше да се намери в безопасност на брега. Бученето на водата, което чуваше като някаква оглушителна гръмотевица, идваща сякаш иззад завеса, ставаше все по-ясно и все по-гръмовито. И ето, изведнъж се показа блестящата ивица на водата, изпънала се скалата, сякаш всеки миг законът за сцеплението на частиците ще престане да действа.

— Отпусни кормилото, отпусни надолу кормилото, човече — изкрещя той, безсилен да сдържа повече страха си.

— Да, да… надолу, разбира се — отвърна Следотърсача, като се засмя беззвучно и хвърли мигновен поглед зад гърба си. — Надолу се спускаме, разбира се! Завърти нагоре кормилото, момче, още нагоре!

После над тях сякаш премина невидим ураган. Сладка вода замахна с греблото, лодката се плъзна в протока и в продължение на няколко секунди Кап имаше чувството, че се намира в кипящ котел. Усети как носът на кануто се наклони, бушуващата, разпенена вода препускаше бясно край него и леката лодка се мяташе като същинска яйчена черупка. И изведнъж, по-скоро с изненада, отколкото с радост, той откри, че плават в спокойните води под водопада, а Джаспър отмерено замахва с греблото.