Джеймс Купър - Следотърсача

— Добре, ще бъде както ти искаш, да изпушим ли по този случай лулата на мира?

Джаспър се засмя, кимна в знак на съгласие и повече не отвори дума по това, тъй като групата вече беше стигнала до лодката, която толкова често се споменаваше. Без много приказки те се разбраха какво да направят.

Известно е, че почти всички реки, вливащи се в Онтарио откъм южната му страна, са с тесни корита, мудни и дълбоки. Но има и изключения от това правило — немалко от тях имат бързеи, а някои дори и водопади. От последните беше и реката, по която трябваше да плават нашите пътешественици. Осуиго се образува от сливането на две реки, изтичащи от езера — Онеида и Онондала. По протежение на няколко мили тя тече през леко хълмиста равнина, после, като стигне края на тази естествена тераса, изведнъж спада с около десет-петнадесет фута 22 22 Фут — 30,48 см. — Б. пр. и водите й продължават да се носят тихо и плавно в новото корито, докато накрая се влеят в обширния басейн на Онтарио.

Лодката, с която Кап и спътниците му бяха дошли от форт Стануикс, последния военен пост по долината на Моухок, лежеше на брега на тази река и сега в нея се настани цялата група освен Следотърсача, който остана последен, за да я отблъсне от брега.

— Обърни я е кърмата напред, Джаспър — каза ловецът на младия моряк от езерата, който беше взел веслото от Пронизваща стрела и бе заел мястото си на кормчия. — Пусни я по течението. Ако някой от тези проклетници, мингосите, открие следите ни, няма да забрави да разгледа отпечатъците в тинята и щом види, че носът на лодката е бил обърнат нагоре по течението, напълно естествено е да помисли, че сме тръгнали именно в тази посока.

Нареждането му бе изпълнено и с мощен тласък Следотърсача, мъж в разцвета на силите си, отблъсна лодката и тъй леко скочи на носа, че не наруши ни най-малко равновесието й. Щом стигна до средата на реката, там, където течението беше най-силно, лодката изви и се плъзна безшумно надолу по течението.

Това беше пирога от дървесна кора, каквито обикновено индианците си правят и които благодарение на това, че са извънредно леки и много лесно се управляват, са незаменими при плаване, затруднено от речни прагове, плавеи и други подобни препятствия. На няколко пъти двамата мъже, които съставляваха основния екипаж, я изпразваха от багажа и я пренасяха по на неколкостотин ярда 23 23 Ярд — 91,4 см — Б. пр. , но тя беше тъй лека, че дори сам човек не би се затруднил да я вдигне. Беше обаче дълга и по-широка от обикновено кану и несвикналите намираха, че основният й недостатък е липсата на устойчивост, но след неколкочасово плаване и това изпитание бе преодоляно до голяма степен. Мейбъл и Кап така се пригодиха към променливите й движения, че седяха съвсем невъзмутими по местата си. Допълнителната тежест на тримата водачи не затрудняваше ни най-малко движението на лодката, защото широкото и закръглено дъно изместваше достатъчно вода, без планширът й да потъва много дълбоко. Беше изкусно изработена, ребрата бяха малки и скрепени с ремъци. Цялата тази конструкция, тъй крехка и неустойчива на вид, можеше навярно да превозва двойно повече пътници от тези, които се бяха вместили сега в нея.

Кап седеше на ниската седалка в средата на пирогата, Голямата змия беше коленичил до него. Пронизваща стрела, отстъпил мястото си на кърмата, седеше заедно с жена си пред тях. Мейбъл, облегната на един от собствените си вързопи, седеше зад вуйчо си, а Следотърсача и Сладка вода стояха прави — единият на носа, другият на кърмата, размахваха отмерено греблата и ги потапяха безшумно във водата. Разговаряха приглушено, тъй като всички съзнаваха, че вече не са под прикритието на гората и че трябва да стават по-предпазливи, колкото повече наближават форта.

Тъкмо тук Осуиго беше дълбока, мътна и не много широка. Черните й води се виеха под надвисналите дървета, които на места съвсем затулваха небесната синева. Тук-там се срещаха горски исполини, почти хоризонтално полегнали над повърхността на реката, и човек едва успяваше да се опази от клоните им. А вейките на по-малките дървета, които опасваха двата бряга, непрестанно се къпеха във водите й. Картината, така красиво нарисувана от нашия именит поет, която ние взехме за епиграф на тази глава, тук беше получила истинското си въплъщение. Черната глинеста почва, наторявана в продължение на векове от гниещата растителност, пълноводната река и „тъмните лесове“ оживяваха така ясно пред погледа, както живо ги рисуваше перото на Брайънт пред въображението. Накратко казано, гледката разкриваше една богата и щедра природа, преди да е била подчинена на нуждите и желанията на човека: пищна, неопитомена, пълна с изненади, омайваща със своята живописност, сурова и примитивна. Но нека не забравяме, че събитията, които описваме, се развиват в 175… или дълго преди Западен Ню Йорк да бъде приобщен към цивилизования свят и да стане желан обект на търговци и авантюристи. В ония далечни дни имаше само два канала за военна свръзка между населената част на колонията Ню Йорк и пограничните области, съседни на Канада — един през езерата Чаплин и Джордж, а другият по Моухок, Уд Криик, Онеида и останалите реки, които вече описахме. По цялото протежение на тези съобщителни пътища бяха разположени военни фортове, но между последния форт при извора на Моухок и устието на Осуиго съществуваше едно празно пространство от сто мили, голяма част от което Мейбъл и Кап пропътуваха под водачеството на Пронизваща стрела.