Джеймс Купър - Следотърсача

— Как! Нима тези негодници се осмеляват да кръстосват тъй близо до дулата на форта?

— А нима гарваните не се нахвърлят върху трупа на убития елен, макар ловецът да е наблизо? Навъртат се насам, разбира се. Между фортовете и поселищата постоянно се движат бели, а индианците вървят по следите им. Голямата змия дойде по единия бряг на реката, аз по другия, за да проверим дали тъкмо тук не се крият някои от тези нехранимайковци, а смелият моряк Джаспър докара лодката. Сержантът тъй трогателно му разправи всичко за дъщеря си: как сърцето му тъгувало по нея, колко мила и послушна била тя, че накрая младежът беше по-скоро готов да се втурне сам-самичък право в лагера на мингосите, отколкото да не тръгне.

— Ние му благодарим… тази негова отзивчивост ще ни накара да го уважаваме повече и все пак не смятам, че момчето е поело кой знае колко голям риск.

— Само риска да бъде застрелян из засада, докато, вперил очи във водовъртежите, е направлявал лодката по криволиците на бързия каменист поток. По мое мнение няма нищо по-опасно от това, да пътуваш по река, от чиито брегове те дебнат из засада, и тъкмо на тази опасност се изложи Джаспър.

— А защо, по дяволите, сержантът ме накара да пропътувам цели сто и петдесет мили по такъв глупав начин! Пуснете ме в открито море, дайте ми видимост към врага и аз ще се бия с него както пожелае и докато желае — с топовни изстрели или ръкопашен бой. Но да ме застрелят като заспал заек, това не ми е по вкуса. Ако не беше малката Магнит, бих обърнал кораба обратно, бих се върнал в Йорк и бих оставил Онтарио да се оправя както може, каквато ще да е водата му — солена или сладка.

— С това нещата няма да се оправят, тъй като обратният път е много по-дълъг и почти толкова опасен, колкото този, който ни предстои. Доверете ни се и ние ще ви преведем невредими или ще загубим скалповете си.

Кап носеше косата си сплетена в стегната дебела плитка, привързана с кожа от змиорка, а темето му беше почти плешиво и при тези думи прокара инстинктивно ръка по главата си, сякаш да се увери, че всичко си е на място. По характер той не беше страхливец и неведнъж бе гледал хладнокръвно смъртта в очите, но тя никога не му се беше струвала тъй ужасна, както в краткото, но картинно описание на неговия събеседник. За отстъпление вече беше късно и той реши да посрещне смело предстоящите неприятности, но все пак не можа да се въздържи да не изругае наум неблагоразумието на сержанта да го въвлече в такова опасно приключение.

— Не се съмнявам, Следотърсачо — отвърна той, след като тези негови мисли добиха съвсем ясни очертания в съзнанието му, — че ще акостираме благополучно. Какво разстояние ни дели сега от форта?

— Малко повече от петнадесет мили, но реката е буйна и ние ще ги преминем бързо, стига мингосите да не ни попречат.

— А гората все ще се вие около нас щирборд 19 19 Щирборд — десния борд на кораб или надясно. — Б, пр. и бакборд 20 20 Бакборд — наляво, ляв борд. — Б. пр. както досега, така ли?

— Какво казахте?

— Казах, че пак ще трябва да се провираме през тези проклети дървета!

— Не, не, вие ще тръгнете с лодката, войниците от форта почистиха Осуиго 21 21 Осуиго — река, вливаща се в езерото Онтарио. — Б. пр. от плаващи дървета. Ще плавате надолу по течението на реката, а то е много бързо.

— А какво, по дяволите, ще попречи на тези мингоси, за които говорите, да ни застрелят, докато заобикаляме някой нос или се мъчим да избегнем подводните скали?

— Бог! Този, който често е помагал на други при по-големи беди. Неведнъж ме е застрашавала опасността да ми одерат и коса, и кожа, и всичко, но той заставаше на моя страна. Никога не влизам в сражение, без да помена Този неоценим съюзник, който може да ти помогне в боя повече отколкото всичките батальони ни шестдесети полк, наредени в една линия.

— Да, да, това навярно е достатъчно за един разузнавач, но ние, моряците, предпочитаме да действаме в открито море и нищо друго да не занимава ума ни освен задачата, която ни предстои — да даваме залп след залп — и никакви дървета и скали да не ни се пречкат.

— А също и никакъв Господ, предполагам. Повярвайте ми, мастър Кап, не е ли Бог на ваша страна, изгубил сте сражението. Ето, погледнете Голямата змия. Виждате ли белега от нож, който пресича лявото му ухо? Само куршумът от моята дълга карабина спаси скалпа му, половин минута още и той щеше да остане без косъм на главата. И винаги когато мохиканът ми стисне ръката в знак на благодарност, че съм го спасил, аз му казвам: „не, приятелю, единствено Бог ме доведе до мястото, където за малко не те убиха, той ми посочи дима, от който узнах, че моят брат е в беда.“ Разбира се, когато вече се озовах на мястото, останалото го довърших сам, защото видиш ли, че над приятеля ти е надвиснала томахавка, съобразявай бързо и действай мигновено, както направих и аз тогава, иначе духът на Голямата змия сега щеше да броди из щастливите ловни полета на прадедите си.