Джеймс Купър - Следотърсача

— Позорно би било за един индианец да не я забележи! Особено сега по време на война червенокожият се движи из гората с още по-изострени сетива. Всяка раса си има своите черти и своите закони. Доста години минаха, докато успях да овладея най-висшите тайни на горската наука, защото на белите не се удава да усвоят познанията на червенокожите така лесно, както овладяват своите собствени, но за познанията на белите всъщност не мога да съдя, тъй като съм прекарал по-голяма част от живота си в горите.

— Добър ученик сте бил, Следотърсачо, ако съдя по отличните ви познания. Но аз мисля, че не би представлявало голяма трудност за който и да е човек, отраснал по море, да изучи тези дреболии, стига само да реши да насочи ума си към тях.

— В това не съм убеден. За бледоликия е толкова трудно да усвои навиците на червенокожия, колкото е трудно и на индианеца да привикне с обичаите на белите. По мое мнение расата си остава раса и нито едните, нито другите могат да се променят.

— А пък ние, моряците, които обикаляме целия свят, смятаме, че човешката природа е една, независимо дали става въпрос за китаец или за холандец. Аз също мисля така, защото сам съм се уверил, че всички народи еднакво скъпят среброто и златото и всички мъже обичат тютюна.

— В такъв случай бих рекъл, че вие, моряците, твърде малко познавате природата на индианците. Чувал ли сте за китаец, който да пее предсмъртната си песен, докато разкъсват плътта му с дървени колове и го мушкат с ножове, а огънят беснее около голото му тяло и смъртта го гледа право в очите? И докато не видя китаец или християнин, който би издържал геройски всичко това, ще продължавам да твърдя, че у никой друг не можеш да намериш природата на индианеца, та ако ще той да изглежда най-храбър и да е успял да прочете всички книги, които изобщо някога са били отпечатвани.

— Да, но диваците си погаждат такива дяволски шеги само помежду си — възрази Кап и огледа неспокойно безкрайния свод на гората. — Бял човек досега не е бил осъждан да търпи подобни мъчения.

— Ето че пак грешите — отвърна Следотърсача и невъзмутимо си избра една последна крехка мръвка за bonne bouche 17 17 Bonne bouche — за да завърши обеда си (фр.). — Б. пр. , — защото, макар че само индианецът е способен да ги понесе като храбрец, и не малко бели са били подлагани на тези изтезания.

— За щастие — рече Кап, като се покашля, за да прочисти засъхналото си гърло — никой от съюзниците на негово кралско величество не ще се осмели да подложи на такива жестокости някой от верноподаниците на Великобритания. Не съм служил дълго в кралската флота, вярно е, но все пак съм служил, а това не е без значение, що се отнася пък до неприятелските кораби, които с моя капер 18 18 Капер — въоръжен частен кораб, който във време на война с разрешение на своето правителство е нападал и ограбвал неприятелските търговски кораби. — Б. пр. съм нападал и пленявал заедно със стоките им — там вече доста работа съм свършил. И все пак надявам се, че от тази страна на езерото няма да срещнем индианци — съюзници на французите, а, доколкото си спомням, вие казахте, че Онтарио е огромно водно пространство?

— На нас ни се вижда огромно — отговори Следотърсача, без да се мъчи да прикрие усмивката, която просветна по загорялото му обветрено лице, — но се опасявам, че някои може да го намерят малко. И то наистина е малко, когато искаш да избягаш от врага. Онтарио има два края и ако неприятелят се страхува да го прекоси, може спокойно да го заобиколи.

— Да, ето какво може да му дойде до главата на човек от тези ваши проклети сладководни езерца! — сопна се Кап тъй високо, че веднага съжали за неблагоразумието си. — Къде се е чуло някога пиратски или търговски кораб да е заобиколил Атлантическия океан откъм единия му край?

— Може би океанът няма краища?

— Няма, разбира се, нито страни, нито дъно. Хората, закотвени удобно на единия от бреговете му, няма защо да се страхуват от онези, които са акостирали на срещуположната страна, ако ще да са и най-големите диваци, стига само да не владеят изкуството да строят кораби. Не, не, хората от бреговете на Атлантика няма защо да се страхуват нито за кожата, нито за скалпа си. В ония страни човек може спокойно да си легне вечерта, без да се опасява, че като се събуди сутринта, няма да намери косата си на главата — разбира се, ако не носи перука.

— Тук не е така. Не искам да тревожа девойката, затова няма да се впускам в подробности — макар че тя, доколкото виждам, много съсредоточено слуша Сладка вода, както го наричаме ние, но като имам предвид положението по границата, бих рекъл само, че без опитността, придобита от мен, преминаването на пространството, което ни дели от форта, би било много рисковано тъкмо в този момент. От тази страна на Онтарио има толкова много ирокези, колкото и от другата. Именно поради това, приятелю Кап, сержантът ни помоли да ви пресрещнем и да ви преведем дотам.