Джеймс Купър: Следотърсача

— И аз разсъждавам по същия начин, Следотърсачо. Да вървиш из улиците, да ходиш на черква в неделя и да слушаш проповеди, още не значи, че си човек. Изпрати момчето по море, ако искаш да му се отворят очите, дай му възможност да опознае други народи или, както аз се изразявам, лицето на природата, ако искаш то само да опознае себе си. Ето например моят зет, сержантът, е най-прекрасният човек на света, но какво в края на краищата е той? Войник и нищо повече. Е, всъщност — сержант, но както знаете, сержантът си е пак войник. Когато пожела да се ожени за бедната Бриджит, моята сестра, аз я предупредих какво представлява той, каква е службата му и какво може да се очаква от такъв съпруг; но нали знаете момичетата, когато им влезе нещо в главата. Вярно е, че сержантът се издигна в службата си, казват, че бил голям човек във форта, но бедната му жена не доживя да го види, защото ето вече четиринадесет години, откак е умряла.

— Призванието на войника е благородно призвание, стига само той да служи на страната на правдата — възрази Следотърсача. — И тъй като злосторниците са французите, а негово свещено величество и нашите колонии се борят за правото, аз мисля, че сержантът има спокойна съвест, както и добро име. Никога не спя тъй спокойно, както след бой с някой минго, макар че аз си имам свое правило — да се сражавам като бял човек, а не като индианец. Ето например Голямата змия си има свои представи за нещата, а аз си имам мои и въпреки това сме се били рамо до рамо през всичките тези години, без някой от нас да си е помислил лошо за другия. Винаги му казвам, че независимо от вярата му има само едно небе и едно чистилище, но че пътищата към тях са многобройни.

— Това е много мъдра мисъл и той би трябвало да ви вярва, ала лично аз смятам, че повечето от пътищата към чистилището са по суша. Морето, както казваше бедната ми сестра Бриджит, е място за очищение на душата, изгубиш ли из очи брега, далеч си от всякаква съблазън. Съмнявам се обаче дали същото може да се каже за вашето езеро тук.

— Съгласен съм, че градовете и поселищата те тласкат към греха, но нашите езера отвсякъде са оградени с гори, а нима има друг храм, в който човек да се чувствува по-близо до Бога? Признавам, хората не са еднакви дори в пустинята, защото разликата между един минго и един делауер е толкова голяма, колкото между слънцето и луната. И все пак се радвам на нашата среща, приятелю Кап, макар и само затова, дето ще убедите Голямата змия, че на света съществуват езера, в които водата е солена. Откакто се познаваме с него, почти не сме били на различно мнение. И ако мохиканът изпитва такова доверие в мен, каквото аз към него, би трябвало да вярва напълно всичко онова, което съм му разказал за нравите на белите хора и за природните закони. И все пак, струва ми се, нито един червенокож не е повярвал напълно на оня, който му е разказвал за Големите солени езера и за това, че реките имат не само горно течение.

— Всички тези разсъждения са ви довели до погрешно разбиране на нещата — отговори Кап, като поклати снизходително глава. — Вие сте приел, че вашите езера и плитчини са ветроходен кораб, а океанът с неговите приливи и отливи — най-обикновена лодка. Пронизваща стрела и Голямата змия не бива да се съмняват в това, което сте им разказали за солените езера, но на мен, да си призная, ми е трудно да повярвам на приказките за някакви си там затворени морета, а още по-малко пък, че съществува някъде сладководно море. Предприех това дълго пътешествие не само за да направя услуга на сержанта и на Магнит — въпреки че той беше съпруг на сестра ми, а момичето обичам като свое дете, но и за да се уверя със собствените си сетива в тия неща.

— Грешите, приятелю Кап, грешите, като не вярвате, че всички тези неща съществуват на този свят единствено благодарение на Божията десница — възрази разпалено Следотърсача. — Хората от градовете и поселищата имат ограничени и неправилни схващания за могъществото на тази десница, но ние, които всеки ден сме свидетели на нейната сила, виждаме нещата по-различно. Като казвам ние, имам предвид хората от бялата раса. Червенокожият си има свои представи и това е напълно естествено, не е голяма беда, ако те не се покриват напълно с представите на белите. И все пак повтарям — има неща, които са изцяло във властта на Провидението и сладководните и солените езера са едни от тях. Не твърдя, че мога изцяло да обясня тези явления, но смятам, че всички ние сме длъжни да вярваме в тях и аз съм дълбоко убеден, че същата Ръка, която е сътворила сладката вода, е сътворила и солената.