Джеймс Купър - Следотърсача

Докато непознатият се приближаваше, тя разбра, че насреща й идва човек от нейната раса, макар дрехите му да представляваха такава странна смесица от облеклото на двете раси, че трябваше да го погледнеш отблизо, за да се увериш, че е бял. Той беше на средна възраст, а по честното му открито лице, което не би могло да се нарече красиво, не личеше и следа от притворство. Това веднага накара Мейбъл да се почувствува в безопасност. И все пак тя се спря нерешително, следвайки не природата си, а придобитите навици, които не й позволяваха при подобни обстоятелства да върви свободно срещу човек от другия пол.

— Не се страхувайте, девойко — каза той, дрехите му явно подсказваха, че е ловец, — вие сте имала щастието да попаднете в тази пустиня на почтени хора, които умеят да се отнасят дружелюбно към всеки миролюбив и честен човек. Аз съм добре известен по тези места и може би някое от имената ми е достигнало и до вашите уши. Французите и червенокожите от другата страна на Големите езера ме наричат Дългата карабина; мохиканите, малцината останали от това честно и почтено племе, ме наричат Ястребово око, а сред войниците и ловците отсам езерото съм известен под името Следотърсача, тъй като никога не съм изгубил единия край на следата, когато на другия й край се намира някой минго 7 7 Минго — презрително прозвище, с което делауерите са наричали хуроните — северноамериканско индианско племе от ирокезкия племенен съюз, поддържали французите по време на англо-френската война за колонии в Америка (1750 — 1760). — Б. пр. или приятел, който се нуждае от мене.

В думите му нямаше самохвалство, а само простодушната самоувереност на човек, който е сигурен, че както и да го наричат хората, той няма от какво да се срамува. Думите му оказаха мигновено въздействие върху Мейбъл. Щом чу последното прозвище, тя плесна развълнувано с ръце и повтори:

— Следотърсача!

— Да, така ме наричат, млада госпожице, и малцина са онези благородници, които по-заслужено носят лордските си титли. И все пак ще си призная, че повече се гордея, когато намирам пътя си там, където няма следа, отколкото там, където има. Войниците от гарнизона обаче не са достатъчно разсъдливи, за да правят разлика между пътека и следа, макар че когато търсиш едното, са ти нужни очи, а когато търсиш другото, ти трябва нюх.

— В такъв случай вие сте приятелят, когото баща ми обеща да изпрати, за да ни посрещне?

— Ако вие сте дъщеря на сержант Дънъм, то великият прорицател на делауерите никога не е изричал по-голяма истина.

— Аз съм Мейбъл, а там, скрити зад дърветата, са моят вуйчо Кап и един индианец от племето на тускарорите, когото наричат Пронизваща стрела. Очаквахме да ви срещнем едва при езерото.

— По-добре да имахте за водач някой по-достоен индианец — каза Следотърсача. — Аз не обичам много тускарорите, защото те твърде много се отдалечиха от гробовете на дедите си и не почитат Великия дух, а Пронизваща стрела е славолюбив вожд. Юнска роса с него ли е?

— Да, и жена му ни придружава, какво кротко и покорно създание!

— И предано. А никой, който познава Пронизваща стрела, не може да каже същото и за него. Е, трябва да се примиряваме с това, което ни отрежда провидението, докато следваме житейския си път. Мисля, че можехте да попаднете и на по-лош водач от Пронизваща стрела, макар че ако се съди по кръвта, която тече в жилите му, той е един минго и едва ли е приятел на делауерите 8 8 Делауери или лени-ленапе, както те сами се наричат, северноамериканско индианско племе, населяващо в XVIII век долината на река Делауер и крайбрежието на Атлантически океан до днешна Северна Каролина. Поддържали англичаните по време на англо-френската война за колонии в Америка. — Б. пр. .

— Какво щастие, че ви срещнахме! — възкликна Мейбъл.

— Във всеки случай не е нещастие, защото аз обещах на сержанта да заведа дъщеря му невредима до гарнизона дори с цената на собствения си живот. Надявахме се да ви срещнем, преди да сте стигнали водопада. Оставихме лодката си там и решихме да повървим някоя и друга миля, за да помогнем, ако стане нужда. И добре че направихме така, защото според мен Пронизваща стрела не е човек, който може да се спусне по бързея.

— А ето че идват вуйчо Кап и тускарорът. И ние ще се присъединим към вас.

В това време Кап и Пронизваща стрела, виждайки, че Мейбъл разговаря приятелски, се приближиха. С няколко думи тя им предаде онова, което сама току-що беше научила от непознатия. После всички се отправиха към двамата мъже, седнали край огъня.