Джеймс Купър - Следотърсача

В гората както обикновено освен високите и стройни стволове на дърветата нямаше нищо друго, което да спира погледа към откриващата се напред гледка. Зеленината се бе устремила нагоре към слънцето и човек се движеше под този листен навес като под огромен естествен свод, поддържан от безброй набраздени колони. Но тези колони или дървета често служеха за прикритие на авантюриста, ловеца или врага. Затова колкото повече наближаваха мястото, където според непогрешимия усет на опитния индианец се намираха непознатите, толкова по-леки ставаха стъпките на Пронизваща стрела, толкова по-зорко гледаха очите му и по-предпазливо се прикриваше той зад дърветата.

— Погледни, Солена вода — каза той тържествуващо, като в същото време посочи в далечината между дърветата, — огън на бледолики!

— Ей Богу, този човек е прав — промърмори Кап. — Ето ги наистина. И така спокойно се хранят, сякаш се намират в каютата на някой трипалубен кораб.

— Пронизваща стрела е наполовина прав — прошепна Мейбъл, — защото има само един бял човек. Останалите двама са индианци.

— Бледолики — каза тускарорът и вдигна два пръста. — Червенокож — и вдигна един пръст.

— Е, трудно е да се каже кой е прав и кой не — намеси се Кап. — Единият от тях е напълно бял, добре сложен и хубав младеж, а изразът на лицето му говори за благородство и интелигентност, другият е червенокож и това ясно личи от цвета, с който природата го е дарила. Доколкото мога да преценя по платната му, третият не е нито бригантина, нито шхуна.

— Бледолики — повтори Пронизваща стрела и отново вдигна два пръста. После добави: — Червенокожи — и вдигна един пръст.

— Той сигурно е прав, вуйчо, защото очите му никога не го мамят. Но сега е важно да разберем дали ще се срещнем с приятели или с врагове. Може и да са французи.

— Аз ще извикам и веднага ще си изясним този въпрос — отвърна Кап. — Ти, Магнит, стой зад това дърво, да не би на тези момчета да им хрумне да дадат някой залп, преди да сме преговаряли. А аз незабавно ще разузная под чие знаме плават.

Морякът сложи двете си ръце до устата и образува нещо като рупор и тъкмо се канеше да извика, когато Пронизваща стрела с бързо движение отмахна ръцете му и попречи на намеренията му. — Червенокож — мохикан — каза тускарорът. — Добър. Бледолики — ингилиз 5 5 Ингилиз — така индианците наричат англичаните. — Б. пр. .

— Каква приятна новина — прошепна зарадвана Мейбъл, защото мисълта за една кръвопролитна схватка сред този отдалечен горски край я плашеше. — Нека да се приближим незабавно, скъпи вуйчо, и да им покажем, че сме приятелски настроени.

— Много добре — каза тускарорът, — червенокож спокоен и мисли; бледолик бърз и стреля. Нека отиде скуоу 6 6 Скуоу — на индиански — жена. — Б. пр. .

— Какво? — възкликна изумен Кап. — Да изпратим малката Магнит като разузнавач, а ние двамата ленивци да лежим тук на дрейф и да гледаме как тя приближава брега! Ако допусна подобно нещо, аз…

— Това е най-разумното, вуйчо — прекъсна го храбрата девойка, — и аз никак не се страхувам. Един порядъчен човек не би стрелял, като види, че към него се приближава жена, а моето отиване ще бъде доказателство за миролюбието ни. Позволи ми да отида сама, както предложи Пронизваща стрела, и всичко ще се нареди. Те все още не ни виждат и моето появяване може само да ги изненада, но не и да ги уплаши.

— Много добре — повтори Пронизваща стрела, който явно се възхищаваше от смелостта на Мейбъл.

— Това не подобава на един моряк — отвърна Кап, — но тъй като сега сме в гората, никой няма да го узнае. Щом така смяташ, Мейбъл…

— Уверявам те, че няма причини да се страхуваш за мене, вуйчо, а и вие сте съвсем наблизо и ще ме защитите.

— Добре, в такъв случай вземи един от пистолетите…

— Не, по-добре ще е да разчитам на моята младост и безпомощност — отвърна с усмивка девойката, от вълнение страните й още по-силно поруменяха. — Най-добрата защита за една жена, попаднала сред порядъчни хора, е да потърси тяхното покровителство. Не разбирам нищо от оръжия и бих искала и занапред да си остана невежа.

Вуйчото не настоя повече и след като тускарорът й даде няколко разумни съвета, Мейбъл събра цялата си смелост и тръгна към хората, насядали около огъня. Макар сърцето й да биеше до пръсване, тя вървеше с твърди стъпки и движенията й с нищо не издаваха безпокойството й. В гората цареше мъртва тишина, а тези, към които тя се приближаваше, бяха твърде заети с утоляването на вълчия си глад, за да се откъснат дори за миг от това важно занимание. Но когато Мейбъл стигна на стотина стъпки от огъня, настъпи, без да иска, една суха клонка и едва доловимото изпращяване накара мохикана — така Пронизваща стрела бе определил племето на индианеца — и неговия спътник, чиято външност им се беше сторила тъй противоречива, да скочат на крака с бързината на мълния. Двамата погледнаха към пушките си, опрени на едно съседно дърво, но не посегнаха към тях, защото очите им съзряха девойката. Индианецът каза нещо на спътника си, седна и продължи да се храни така спокойно, сякаш нищо не се беше случило, а белият човек се отдели от огъня и тръгна към Мейбъл.