Джеймс Купър - Следотърсача

Чашката на лулата беше от креда, издялана внимателно и с голямо умение. В средата беше издълбан един католически кръст с такава прецизност, че не оставяше място за никакво съмнение относно предназначението му.

— Това предвещава опасност — каза Следотърсача, изпълнен със суеверния страх, който изпитваха всички колонисти пред този свещен символ, завладял по онова време цялата страна и станал такава неотменна част от нейните предразсъдъци, че караше хората винаги да го свързват с неговите носители. Този страх беше пуснал дълбоки корени в съзнанието и следи от него могат да се открият и днес. — Само на индианец, покварен от лукавите канадски свещеници, би дошло наум да издълбае подобно нещо върху лулата си! Уверявам те, че тези негодници се молят пред това изображение всеки път, когато се готвят да нападнат невинната ек жертва и да я подложат на страшните си зверства. Но с тази лула е пушено до неотдавна, Чингачгук, нали?

— Тютюнът още тлееше, когато я намерих.

— Това не ми харесва, вожде. Къде беше следата?

Мохиканът посочи едно място на около стотина крачки от тях. Положението започваше да става сериозно и двамата водачи се съвещаваха настрани в продължение на няколко минути, после се изкачиха по брега, отидоха до посоченото място и се заеха да разглеждат внимателно следата. След около четвърт час Следотърсача се върна сам, а червенокожият му другар изчезна в гората.

Обикновено лицето на ловеца изразяваше простодушие, честност и искреност, примесени със самоувереност, и това винаги внушаваше спокойствие на онези, които се намираха под неговата грижа. Но сега тревога помрачаваше неговото открито лице и това не остана незабелязано от спътниците му.

— Какво се е случило, Следотърсачо? — попита Кап, като благоразумно сниши плътния си гръмлив самодоволен глас почти до шепот, който много повече подхождаше на криещата безброй опасности горска пустош. — Дали неприятелят не се готви да ни попречи да акостираме в пристанището?

— Какво казахте? Не ви разбрах.

— Да не би тези нарисувани нехранимайковци да са пуснали котва в пристанището, към което ние държим курс, с надеждата да ни отрежат пътя?

— Може и така да е, както казвате, приятелю Кап, но аз, да си призная, нищо не разбирам от думите ви. В такива трудни минути колкото по-просто се изразява човек, толкова по-лесно го разбират. Не разбирам нищо от вашите пристанища и котви, знам само, че на стотина крачки оттук се намира дяволската следа на един минго и е прясна като току-що убит дивеч. Ако оттам е минал един от тези дяволи, защо да не са минали и цяла дузина? И което е най-лошо, те са отишли надолу към гарнизона и жива душа няма да може да прекоси просеката около форта, без техните зорки очи да я забележат и без да засвистят куршуми.

— А защо този форт не даде един бордов залп и не разчисти всичко, докъдето може!

— Тук фортовете не са като тези в поселищата. Имат всичко на всичко две или три леки оръдия, разположени при устието на реката, и нищо повече. А да дадеш бордов залп срещу дузина мингоси, изпокрити зад дърветата на цяла една гора, е все едно да хвърлиш барута на вятъра. Ние имаме само един начин на действие и той съвсем не е лош. Тук сме на сравнително безопасно място, двете лодки са напълно скрити от високия бряг и от храстите. Могат да ни видят единствено от отсрещната страна. В такъв случай можем да седим тук, без да се страхуваме. Но как да накарам тези кръвожадни дяволи да се върнат отново нагоре по реката? Ха, сетих се, ако не ни принесе полза, то няма и да ни навреди. Джаспър, виждаш ли онзи клонест кестен при последния завой на реката? Откъм нашата страна.

— Онзи до поваления бор ли?

— Същият. Вземи кремъка и огнивото, промъкни се дотам и запали огън, пушекът може да ги накара да се върнат. В това време ние внимателно ще изтеглим лодките надолу и ще им намерим друго скривалище. Храсти — колко щеш. Не е трудно да се скриеш по тези места, затова и толкова засади се правят, я!

— Всичко ще свърша на часа, Следотърсачо — каза Джаспър и скочи на брега. — След десет минути огънят ще гори.

— Сложи повече сурови съчки този път, Сладка вода — почти прошепна другият, като се засмя сърдечно по своя особен начин. Трябва ли ти гъст дим, влагата ще ти помогне.

Младият човек, който твърде добре разбра задачата си, за да се бави ненужно, тръгна бързо към посоченото място.

Мейбъл се опита да намекне, че този план е рискован, но никой не й обърна внимание и групата незабавно се приготви да промени местоположението си, тъй като то се виждаше оттам, където Джаспър щеше да запали огъня. Нямаше защо да се бърза, затова всичко се вършеше спокойно и предпазливо. Лодките излязоха изпод храстите и се оставиха на течението да ги носи, докато кестенът, под който Джаспър трябваше да запали огъня, почти се скри от погледа. Тогава спряха и всички обърнаха очи назад.