Джеймс Купър - Следотърсача

Когато Мейбъл излезе от своето прикритие и изтича до средата на помещението, трудно можеше да се определи коя от двете е по-радостна — дали нашата героиня, която вместо Пронизваща стрела бе видяла неговата жена, или Юнска роса, разбрала, че тази, която с такава тревога и вече почти без надежда бе потърсила навсякъде, се бе вслушала в съвета й и бе потърсила убежище в блокхауса. Двете жени се хвърлиха в прегръдките си и чистосърдечната индианка, заливайки се в беззвучен и щастлив смях, ту целувате своята приятелка, ту отстранявайки се за миг, се вглеждате в лицето и, сякаш искаше да се убеди още веднъж, че това наистина е тя.

— Блокхаус добро — каза младата индианка, — скалп не вземат.

— Наистина е добър — все още трепереща отговаряше Мейбъл и притваряше очи, сякаш искаше да прогони ужасното зрелище, на което само преди няколко минути бе станала свидетелка. — Кажи, моля те, в името на всичко свято, знаеше ли какво е станало с моя вуйчо? Гледах навсякъде, но никъде не можах да го видя.

— Не в блокхаус? — попита не без любопитство Юнска роса.

— Там е работата, че го няма. Аз съм сама тук. Джени беше с мен, но изтича при мъжа си и загина поради своето неблагоразумие.

— Роса, знай. Роса видел, много лошо. Пронизваща стрела няма жал никоя жена, няма жал своя жена.

— Ах, Роса, поне животът ти е в безопасност!

— Не знай. Пронизваща стрела убива мен, ако знай всичко.

— Да те пази Бог, Юнска роса! Той ще те благослови и ще те защити, защото имаш добро сърце. Кажи ми, какво да правя сега! Кажи ми поне, жив ли е вуйчо?

— Не знай. Солена вода има лодка. Може отишъл река.

— Лодката си остана там, където беше. Няма ги само вуйчо и интенданта.

— Роса не видял убиват тях. Скрили се. Червенокожи скрива се, защо срамота скрива се и бледолики?

— Работата никак не е до срама. Аз само се боя, че не са успели да се скрият. Вашето нападение беше така изненадващо.

— Тускарор! — с явно възхищение от пресметливостта и умението на своя мъж произнесе усмихнато Юнска роса. — Пронизваща стрела велик войн!

— Но ти си толкова добра, имаш такова нежно и меко сърце! Не си за подобен живот. Ти не можеш да бъдеш щастлива, когато се вършат такива чудовищни работи.

Юнска роса изведнъж помръкна и на Мейбъл й се стори, че в очите на индианката светна горд и свиреп пламък, когато й отговори:

— Ингилизи много жаден. Взема гора, взема лов, гони шест племе тук, дето слънце идва спи, лоши крал, лоши хора. Бледолици — много лош!

Дори в тази отдалечена епоха Мейбъл знаеше, че в думите на индианката има много горчива правда, но тя не беше достатъчно осведомена, за да знае, че както в този, така и в стотици други подобни случаи обвиняваха краля в постъпки, за които той дори и не подозираше. Понеже твърде остро усещаше справедливостта на този упрек, за да се опитва да възразява, Мейбъл насочи мислите си към собствената си участ.

— Но какво да правя аз, Роса? Посъветвай ме. Всеки миг вашите могат да нападнат блокхауса.

— Блокхаус добро, скали не вземат.

— Но ирокезите скоро ще разберат, ако вече не го знаят, че тук няма войници. Ти сама ми каза колко войници са останали на острова. Значи Пронизваща стрела ти го е казал. Нали?

— Пронизваща стрела знай — отвърна Юнска роса, показвайки шест пръста, за да посочи броя на мъжете. — Всички червен човек знай. Четири няма скалп, два има!

— Не говори, Юнска роса! Само тази мисъл е достатъчна, за да смрази кръвта ми. Възможно е вашите да не знаят, че съм сама тук. Могат да помислят, че с мен са вуйчо ми и интендантът и да запалят блокхауса, за да ги измъкнат навън. Чувала съм, че в дървените укрепления най-много трябва да се страхуваш от огъня.

— Блокхаус не гори — спокойно отговори Юнска роса.

— Откъде знаеш. Юнска роса? Ти си много добра, но аз с нищо не мога да им попреча.

— Блокхаус не гори. Блокхаус добро, скалп не вземат.

— Но обясни ми поне защо, Юнска роса! Аз се боя, че ще го запалят.

— Блокхаус мокро. Много дъжд, дърво сурово, гори лошо. Червен човек знай: не нали блокхаус — ингилиз не знай ирокез бил тук. Баща дойде търси, няма блокхаус. Не, не, индианец много хитри, нищо не пипа.

— Сега те разбрах, Юнска роса, и много бих искала да се окажеш права. Баща ми, ако остане жив… а може би той вече е убит или е попаднал в плен?

— Баща не питай, не зная къде отишъл баща. Вода следа няма, червен човек не намира. Блокхаус не гори. Блокхаус добро, скалп не вземат.