Джеймс Купър - Следотърсача

— Ти няма да ме предадеш. Юнска роса, нали? — попита Мейбъл с присъщата на благородната й натура откровеност, като стискаше ръката на индианката. — Няма да подложиш още една жена под бойната секира!

— Томахавка не закача тебе. Пронизваща стрела не даде. Ако Юнска роса трябва има сестра — жена, Юнска роса иска тебе.

— Не, Юнска роса, моята вяра не позволява, а и всичките ми чувства се бунтуват срещу това. Ако пък ми е съдено да стана жена на индианец, никога не бих заела твоето място в вигвама.

Юнска роса не отговори, но израза на лицето й личеше, че е останала доволна, дори благодарна. Тя знаеше, че едва ли някоя, а може би нито една от познатите на Пронизваща стрела индиански девойки не можеше да се сравнява по красота с нея. Мъжът й би могъл да вземе цяла дузина жени, но нито една, освен Мейбъл, не можеше да бъде нейна съперница. Юнска роса бе напълно покорена от красотата, обаянието, добротата и женското изящество на Мейбъл. Пламналата ревност не само не охлади, но дори направи по-силни чувствата на младата индианка и тя се нагърби с такъв огромен риск, за да спаси въображаемата си съперница от нападението на ирокезите. Накратко казано, Юнска роса с присъщата на любещата жена интуиция се досети, че Пронизваща стрела харесва Мейбъл, но не започна да си скубе косите от ревност и да изгаря от омраза към съперницата, както би постъпила всяка жена, която не е свикнала да се покорява безропотно на волята на своя съпруг и повелител. Напротив. Тя внимателно наблюдаваше и облеклото, и характера на бледоликата красавица и като не откри нищо отблъскващо, а обратно — видя само хубави неща, сама започна да изпитва към нея възхищение и обич. Разбира се, нейните чувства се различаваха от чувствата на мъжа й, но бяха не по-малко пламенни. Пронизваща стрела сам бе изпратил Юнска роса да предупреди Мейбъл за опасността, но не знаеше, че тя се е промъкнала на острова подир нападащите войни и сега се намира в блокхауса заедно с обекта на общите им грижи. И той, както бе казала индианката, бе решил, че заедно с Мейбъл в укреплението се намират Кап и Мюр и че именно те са прогонили с изстрели неговите войни.

— Юнска роса жална, че Лилия — така индианката наричаше Мейбъл на своя поетичен език — не вземе мъж Пронизваща стрела. Велик вожд има голям вигвам. Много място, много жени трябва.

— Благодаря ти, Юнска роса, за добрите думи и за великодушното ти предложение, но то не отговаря на разбиранията на белите жени — отговори Мейбъл и се усмихна въпреки ужасното си положение. — Освен това най-вероятно е аз изобщо да не се омъжа.

— Трябва добър мъж — каза Юнска роса. — Пронизваща стрела не на сърцето, вземе Сладка вода.

— Какво говориш, Юнска роса? Време ли е сега за такива работи, мога ли да мисля за това, когато не съм сигурна дали ще бъда жива само след час? Ах, да можех поне да разбера някак дали е жив и здрав моят скъп вуйчо!

— Юнска роса отива види.

— Ти си съгласна да отидеш? Не се ли страхуваш, че ще те видят на този остров. Знаят ли войните, че си тук? И дали ще им бъде приятно да узнаят, че една жена е излязла заедно с тях на пътеката на войната?

Мейбъл изрече всичко това на един дъх, задавайки въпросите си бързо, сякаш се боеше да не получи нежелателен отговор. Тя не допускаше, че Юнска роса е могла да дойде заедно с ирокезите и макар да бе съвършено невероятно, въобрази си, че индианката тайно е последвала войните, изпреварила ги е и е дошла на острова, само за да я предупреди и да я спаси от смъртта. Но всички предположения на Мейбъл се оказаха погрешни, когато Юнска роса започна да й обяснява на своя своеобразен език.

Макар и вожд. Пронизваща стрела не се ползвал с доверието на своето племе и затова сключил временен съюз с ирокезите. Имал си наистина свой вигвам, но рядко живеел в него. Представяйки се за приятел на англичаните, той цяло лято си давал вид, че им служи, а в действителност шпионирал в полза на французите. Жена му го придружавала при всички пътешествия, повечето от които те извършвали с кануто. С две думи, нейното присъствие тук не би изглеждало неестествено, защото всички знаели, че Пронизваща стрела рядко тръгва на път без нея. Юнска роса разказа криво-ляво всичко това на Мейбъл и тя вече без страх бе готова да я изпрати, за да научи нещо за съдбата на Кап. Уговориха се, че индианката ще излезе от блокхауса при първия сгоден случай.

Най-напред двете жени старателно огледаха през бойниците целия остров. Те видяха, че победителите се готвят за пиршество, след като сложиха ръка на припасите на англичаните и оплячкосаха колибите. По-голямата част от провизиите и боеприпасите се съхраняваха в блокхауса, но и това, което намериха, бе достатъчно, за да възнагради индианците за леката им победа. Труповете вече бяха отнесени някъде и Мейбъл забеляза, че оръжието на убитите войници е струпано накуп близо до мястото, където се канеха да устроят пиршеството. Според предположенията на Юнска роса труповете били отнесени в храстите, където или са ги заровили, или само са ги скрили. Не беше разрушена нито една от постройките, които се виждаха откъм реката, на острова не бе покътнато почти нищо. Победителите очевидно се надяваха да измамят сержанта и да му устроят засада, когато се върне. Юнска роса посочи на Мейбъл един индианец, наблюдател според нея, който се бе покатерил на самия връх на един бор. Неговата задача бе да предупреди навреме останалите войни за приближаването на лодки, макар че отрядът на сержанта беше тръгнал съвсем наскоро и само някакви непредвидени обстоятелства можеха да го принудят да се върне така бързо. Нищо не подсказваше, че се подготвя нападение срещу блокхауса. Според Юнска роса индианците щяха да го държат в обсада до пристигането на отряда, за да не могат зорките очи на Следотърсача да разберат истината по следите, останали от индианската атака. Индианците обаче взеха лодката и я преместиха в храстите, където бяха скрити техните канута.