Джеймс Купър - Следотърсача

— Точно така стана, точно така стана, Мейбъл. Мислите ти, изказани с такъв нежен глас и с такива думи, каквито не съм свикнал да чувам в гората, причиниха цялата беда. Но сега вече виждам съвсем ясно, разбирам разликата помежду ни и ще се постарая да потисна, чувствата си, като тръгна отново на лов за дивеч и по следите на неприятеля. Ах, Мейбъл, аз тръгнах по съвсем погрешна следа, след като те видях!

— Но сега пак ще намериш правилния път. Няма да мине много време и ти ще забравиш, всичко това, ще гледаш на мен само като на приятел, който ти дължи живота си.

— Може в градовете това да е обичайно, но аз се боя, че тук, в гората, трудно можеш да го постигнеш. Ние тук, когато видим някоя красива гледка, дълго не сваляме очи от нея, а ако душата ни се завладее от някое дълбоко, голямо чувство, трудно ни е да се разделим с него.

— Но любовта ти към мен едва ли е особено дълбоко и голямо чувство, пък и аз не съм красавица. Ти ще забравиш всичко това, щом се убедиш, че съвсем не подхождам за твоя жена.

— Аз казах същото на сержанта, но той все настояваше на своето. Знаех, че ти си твърде млада и красива, за да бъдеш подходяща партия за човек на средна възраст като мен, който в младите си години дори не е бил особено красив. Знаех също, че твоите привички напълно се отличават от моите и че ловджийската ми колиба не може да бъде подходящо жилище за девойка, получила възпитанието си в града. Ако бях по-млад и по-красив обаче като Джаспър Сладката вода…

— Какво общо има тук Джаспър Сладката вода — прекъсна го нетърпеливо Мейбъл. — Да говорим за друго нещо.

— Джаспър е достоен младеж и хубав при това — отвърна простодушният ловец, като погледна настойчиво девойката, сякаш не му се вярваше, че може така пренебрежително да се отнася към достойнствата на приятеля му. — Да бях наполовина хубав като Джаспър Уестърн, опасенията ми нямаше да бъдат така големи и може би в последна сметка нямаше да се оправдаят.

— Няма какво да говорим за Джаспър Уестърн — повтори Мейбъл и по страните й пропълзя руменина. — Допускам, че той е добър по време на буря или на езерото, но не заслужава да го споменаваме постоянно.

— Боя се, че е много по-добър от онзи, който, както изглежда, ще ти стане съпруг, макар сержантът да казва, че това никога нямало да стане. Но щом той сгреши веднъж, нищо чудно да сгреши и втори път.

— И кой според тебе ще ми стане съпруг, Следотърсачо? Това няма да е по-малко интересно от всичко, което се случи днес между нас!

— Знам, че е съвсем естествено всеки да си търси другар, който да му прилича, и тези, които са живели в обществото на офицерски жени, да желаят и те да станат офицерски жени. Но с теб, Мейбъл, знам, че мога да говоря откровено и се надявам, че няма да се обидиш от думите ми. Сега вече разбрах какво значи да претърпиш разочарование в чувствата си, затова дори и на един минго не бих пожелал подобно зло. Но щастието не винаги е по-голямо в голямата офицерска палатка, отколкото в простата и макар офицерският дом да изглежда по-примамлив от войнишките казарми, раздорите между мъжа и жената зад неговите врати не са много редки.

— В това не се съмнявам ни най-малко, Следотърсачо, и ако остане на мен да решавам, аз по-скоро бих те последвала в твоята горска колиба, за да деля с тебе съдбата ти, добра или зла, отколкото да престъпя прага на някой офицерски дом, само за да стана господарка.

— Да, Мейбъл, но Лунди не мисли така, плановете на Лунди са други.

— Че какво ме интересува мен Лунди. Той е майор на 55-и полк и нека си командва своите войници колкото си иска, нека ги кара да маршируват, да завиват наляво или надясно, но мен той не може да ме накара да се омъжа за когото и да било от неговите офицери. Откъде знаеш какви са намеренията на Лунди по такъв един въпрос?

— От самия Лунди. Сержантът споделил с него, че иска да ме прави свой зет и майорът като мой стар и верен приятел пожела да поговори с мен по този въпрос. Той ми заяви без заобикалки, че ще бъде много по-великодушно от моя страна да отстъпя мястото на някой офицер, вместо да те карам да споделяш съдбата на един ловец. Аз съвсем честно си признах, че е прав и че тъкмо така трябва да стане. Но когато той ми каза, че изборът му е паднал на интенданта, с това вече не можах да се съглася. Не, не, Мейбъл, аз познавам Дейви Мюр добре и макар бракът ти с него да те направи лейди, той никога няма да те направи щастлива, както и самият той няма да стане джентълмен. Говоря го съвсем честно, защото сега вече напълно съм убеден, че сержантът не беше прав.