Джеймс Купър - Следотърсача

Мейбъл остана изненадана и не бихме обрисували добре женския характер, ако не добавим, че милото и личице изразяваше силно любопитство, което вродената й сдържаност не й позволяваше да изрази е думи.

— Има нещо толкова очарователно в този див и примитивен живот, който водите тук, Следотърсачо — възкликна тя въодушевено и руменина обля страните й. — Струва ми се, че аз скоро ще стана истинска погранична жителка. Това величествено безмълвие на горите тъй много ми допада. Градовете вече ми се виждат скучни и ако баща ми реши да прекара остатъка от дните си тук, където е живял толкова дълго, то и аз с радост ще остана заедно с него и сигурно никога няма да ми се прииска да се върна на крайбрежието.

— Горите никога не са безмълвни за онези, които разбират техния език, Мейбъл. Случвало ми се е с дни да бродя сам-самичък из тях, без да чувствувам нужда от компания. А колкото се отнася до разговора, то този, който разбира от езика им, ще чуе немалко смислени и поучителни думи.

— Струва ми се, че ти се чувстваш много по-щастлив, когато си сам, отколкото в обществото на други хора, Следотърсачо.

— Не бих казал, не, не бих казал. Беше време, когато бродех из гората и се задоволявах единствено с присъствието на Бога и за нищо друго не копнеех освен за неговата щедрост и закрила. Но сега над душата ми надделяха други чувства, явно, че природата си иска своето. Всяко живо същество си търси другар, Мейбъл, и така е наредено, че и човекът трябва да си търси.

— А ти никога ли не си мислил да си намериш жена, която да дели с тебе съдбата ти, Следотърсачо? — попита открито и прямо невинната девойка с онази загриженост и топлота, вродени у жените. — Струва ми се, че на теб ти липсва дом, в който да се завръщаш от скитанията си, за да се почувстваш напълно щастлив. Ако бях мъж, с каква наслада щях да бродя из горските дебри и да плавам по това красиво езеро!

— Разбирам те, Мейбъл, и нека Бог те поживи, задето мислиш и за благополучието на такива скромни хора като нас, Ние си имаме свои радости, вярно е, както и свои дарби, но бихме могли да бъдем и по-щастливи. Да, мисля, че бихме могли да бъдем и по-щастливи.

— По-щастливи ли? Че в какво ще намериш по-голямо щастие, Следотърсачо? Този кристално чист въздух, тези прохладни и сенчести гори, сред които бродите, красивото езеро, което радва очите ви и по което плавате — нима всичко това не е достатъчно, за да бъде човек напълно щастлив?

— Всяко живо същество си има свои особености, Мейбъл, и хората също — отвърна ловецът, като погледна крадешком красивата си събеседница, нейните страни пламтяха, очите й блестяха, този необичаен разговор бе събудил силни чувства у нея. — И всички ние сме длъжни да им се покоряваме. Виждаш ли този гълъб, който тъкмо каца на брега, ей там до поваления кестен?

— Виждам го, разбира се. Той, както изглежда, е единственото живо същество освен нас в тази самотна и уединена местност.

— Не е, Мейбъл, не е. Провидението е отредило нито едно живо същество да не живее само. Ето я и неговата другарка, която бързо лети към него. Тя е търсила храна някъде около брега, но не желае повече да стои разделена от своя другар.

— Разбирам какво искаш да кажеш, Следотърсачо — отвърна Мейбъл с ласкава усмивка, но тъй спокойно, все едно, че разговаряше с баща си. — Но нима един ловец не може да си намери другарка в този див край? Индианските девойки са предани и любещи. Ето например жената на Пронизваща стрела, как обича тя мъжа си, макар че той по-често се мръщи, отколкото се усмихва.

— Такова нещо никога не бива да се случва, Мейбъл, защото добро от него няма да излезе. За да намери истинско щастие, човек трябва да си избира другар от своята, раса и от своята страна. Ако например срещна девойка като тебе и ако тя се съгласи да стане жена на ловец и не ме презира заради невежеството и грубостта ми, тогава всички несгоди и трудности, на миналото ще ми се сторят като играта на млад елен, а бъдещето — слънчево сияние!

— Като мен ли? Но една девойка на моята възраст е толкова неблагоразумна, че едва ли ще е достойна другарка за най-смелия и най-точния стрелец по цялата граница!

— Ах, Мейбъл, боя се, че от дългото общуване с индианците у мен, редом с навиците на бледоликите, са се развили и немалко навици, присъщи на червенокожите, а това означава, че трябва да търся жена само в някое индианско село.

— Разбира се, Следотърсачо, ти едва ли би си избрал за жена една невежа, лекомислена, суетна и неопитна девойка като мен! — Мейбъл щеше да прибави „и такава млада“, но вроденото й чувство за деликатност я накара да се въздържи.