Джеймс Купър - Следотърсача

— А защо не се насочи към заливчето, за което говореше? Защо ни доведе тука, при тази отвесна скала, където вълните се разбиват една след друга, ако не за да ни издави всички колкото се може по-скоро?

— Аз се насочих към носа именно защото вълните са тъй нагъсто — отвърна спокойно Джаспър, макар че се чувстваше много оскърбен от грубите нападки на Кап.

— Нима искаш да убедиш стария моряк, че кутерът ще издържи повече от пет минути сред тези полудели вълни?

— Ни най-малко, сър. Смятам, че ще се напълни с вода и ще потъне, още щом се натъкне на първия пояс. Попадне ли сред водовъртежа, в никакъв случай не може да стигне до брега здрав. Но аз все пак се надявам да не го допусна да стигне до разбоя.

— При дрейф една дължина на кораба в минута?

— Котвите още не са се захванали здраво за дъното, пък и аз не се надявам изцяло да спрат дрейфа.

— А на какво разчиташ? Смяташ да акостираш кораба с вяра, надежда и любов ли?

— Не, сър, надявам се на подводното течение. Насочих „Вихър“ към носа, защото знам, че на това място то е по-силно от всякъде другаде. И защото ще можем да се доближим до брега, като минем отстрани покрай разбоя.

Джаспър говореше разпалено, но без да проявява признаци на гняв. Думите му произведоха силно впечатление на Кап. Безкрайно удивление се четеше на лицето му.

— Подводно течение! — повтори той. — Кой, по дяволите, е чувал, че можеш да се спасиш от корабокрушение, като използваш подводното течение?

— Може би в океана то не се използва — отвърна скромно Джаспър, — но ние тук знаем, че понякога помага.

— Младежът има право, братко Кап — намеси се сержантът. — Аз не разбирам много от тези работи, но често съм чувал моряците от езерото да говорят за това. Добре ще сторим, да му се доверим този път.

Кап изруга и измърмори нещо на себе си, но тъй като не виждаше друг изход, беше принуден да се съгласи. Накараха Джаспър да обясни какво разбира точно под подводно течение и той разказа това, което знаеше. Водата, която ураганът изтласквал към брега, трябвало да намери път, за да се върне обратно и да възстанови предишното си ниво. По повърхността на езерото това не можело да стане, защото вятърът и вълните постоянно я изтласквали назад, ето защо тя била принудена да образува един вид водовъртеж дълбоко под повърхността и по този начин да се излее обратно в коритото си. Тъкмо това долно течение се наричало подводно и то неизбежно щяло да окаже влияние на кораб с такава водоизместимост като „Вихър“, щом той нагази в него. Джаспър се надявал това подводно течение да предпази котвените въжета от разкъсване или накратко казано — разчитал на противодействието на горното и долното течение.

Тази теория беше проста и звучеше логично, но нямаше никакво доказателство, че на практика ще излезе вярна. Дрейфът продължаваше, но ако се съдеше по това, че въжетата на котвите бяха започнали да се отпускат, той явно беше намалял. Най-после морякът, който държеше лота, радостно закрещя, че котвите са престанали да браздят дъното с роговете си, и кутерът спря. В този момент „Вихър“ се намираше на около сто фута от първия пояс на разбоя, а той видимо оставяше впечатление, че е дори още по-близо, защото разпенените вълни ту прииждаха отгоре, ту се отдръпваха. Джаспър се втурна към бака, погледна през борда, засмя се и тържествуващо посочи котвените въжета. Сега те не приличаха вече на неподвижни железни пръти, а се бяха отпуснали и се гънеха надолу, така че на всеки моряк веднага стана ясно, че кутерът свободно се люлее по вълните, както става обикновено по време на прилив и отлив, когато напорът на вълните противодейства на силата на вятъра.

— Подводното течение! — възкликна радостно той, като притича по палубата към кормилото и го обърна тъй, че кутерът още по-свободно се задвижи. — Провидението помогна да попаднем право на течението и сега сме далеч, от всяка опасност.

— Да, провидението е добър моряк — избоботи Кап — и често избавя от беда невежите. Подводно ли е течението, надводно ли е, не знам, но знам добре, че бурята отслабна и за наше щастие котвите се заловиха здраво за дъното. Да, да, изобщо тук на тази проклета сладка вода стават доста противоестествени неща.

Човек не е разположен да спори с щастието си, когато то е благосклонно към него, той става раздразнителен и дребнав само когато изпадне в беда. Почти всички на борда бяха убедени, че са се спасили от удавяне единствено благодарение на изкуството и познанията на Джаспър и не обръщаха внимание на забележките на Кап.