Джеймс Купър - Следотърсача

— Мастър Сладка вода — каза той, щом се приближи достатъчно, че да могат да го чуят, — дойдох да те попитам, не знаеш ли някое място тук наблизо, където бихме могли да изтеглим кутера на брега? Не ни остава нищо друго, освен да прибегнем към това отчаяно средство.

Това моментно колебание от страна на Кап осигури успеха на Джаспър, Младежът погледна сержанта, който му кимна утвърдително в знак, че е съгласен с неговото искане, и младият капитан не остави да се загуби нито една минута от скъпоценното време.

— Да поема ли кормилото? — попита той Кап. — Ще се опитам да стигна до едно малко заливче, намиращо се откъм подветрената ни страна.

— Хайде, действай — съгласи се Кап, като се изкашля, за да прочисти гърлото си. Той се чувствуваше угнетен от отговорността, която все повече натежаваше върху плещите му поради това, че разбираше безсилието си. — Прави каквото знаеш, Сладка вода, защото, да си призная откровено, не виждам какво друго бихме могли да направим. Или ще излезем на брега, или ще потънем!

Джаспър само това и чакаше. Изтича към кърмата и хвана румпела. Лоцманът предварително беше подготвен за това, което щеше да последва, и по знак на младия си командир събра и последната част от платното. В същия миг, без да губи нито минута, Джаспър завъртя кормилото, развързаха въжетата на стансела и малкото корабче, сякаш чувствайки, че се намира отново в познати ръце, се наклони леко и се плъзна бързо между вълните. Тази опасна маневра мина благополучно и в следващата минута кутерът полетя право към разбиващите се вълни с такава скорост, че гибелта му изглеждаше неизбежна. Разстоянието до брега вече беше съвсем намаляло, но на Джаспър му бяха необходими само пет-шест минути за това, което искаше да направи. Той отново завъртя рязко кормилото и въпреки високите вълни кутерът изви нос към вятъра с такава грация, е каквато патицата променя посоката си по огледалната повърхност на вира. Един знак на Джаспър, и хората на бата се раздвижиха. Скоро от всеки борд спуснаха по една спомагателна котва. Сега дори и на Мейбъл стана ясно с каква скорост се носеше кутерът, защото двете въжета се размотаваха с удивителна бързина.

Когато те се обтегнаха, по нареждане на Джаспър спуснаха главните котви и закрепиха въжетата им почти на самия край. Да се удържи такъв лек плавателен съд с помощта на отлични въжета и котви, не е трудна работа. Не бяха изминали и десет минути от момента, в който Джаспър застана до кормилото, а „Вихър“ вече плаваше по вълните с обърнат срещу вятъра нос. Двете въжета се бяха изпънали тъй, че приличаха на два железни пръта.

— Това на нищо не прилича, мастър Сладка, вода! — ядосано извика Кап, като забеляза, че са го измамили. — На нищо не прилича, сър. Заповядвам ти да прережеш въжетата и без да се бавиш нито минута, да изведеш кутера на брега.

Но очевидно никой не беше разположен да изпълни заповедта му. От момента, в който Джаспър бе поел отново командването, екипажът се подчиняваше само на него. Като видя, че никой от хората не се помръдва, Кап, който смяташе, че кутерът е в най-голяма опасност, се нахвърли отново гневно към Джаспър.

— Защо не тръгна към проклетото си заливче — закрещя той, след като изсипа поток от ругатни, които не смятаме за нужно да повтаряме, — ами се насочи към този нос, в който кутерът можеше да се разбие на парчета и всички да се издавим?

— А защо искате да прережем въжетата и да излезем на сушата именно на това място? — сухо му възрази Джаспър.

— Спуснете още тази минута лота и определете скоростта на дрейфа! — закрещя Кап към моряците на бака.

Джаспър даде знак, че потвърждава тази заповед и тя незабавно беше изпълнена. Всички се струпаха на палубата и зачакаха със затаен дъх какъв ще бъде резултатът от проверката. Лотът още не бе успял да достигне дъното, тънкото въженце се обтегна и след две минути стана ясно, че кутерът дрейфува право към носа. Лицето на Джаспър помрачня, защото той знаеше много добре, че нищо не е в състояние да спаси кутера, ако той попадне във водовъртежа на разбиващите се вълни, които ту се надигаха, ту притихваха на един кабелт разстояние от „Вихър“.

— Предател! — закрещя Кап, като се задъхваше от гняв и заплашване с пръст младия капитан. — Ще отговаряш за това с живота си! — добави той след кратка пауза. — Ако аз оглавявах експедицията, сержанте, щях да го обеся на върха на гротмачтата, докато не се е измъкнал с плуване.

— Обуздай чувствата си, братко, успокой се, моля те. Аз смятам, че Джаспър направи всичко това за добро и в последна сметка положението може да не се окаже тъй лошо, както мислиш.