Джеймс Купър - Следотърсача

— Ех, ех, сержанте!

— Човек с твоите достойнства може да разчувства и каменно сърце.

— Сержант Дънъм, ние с тебе сме стари бойни другари, в не един поход сме вървели рамо до рамо през тези пустинни места, неведнъж сме си помагали един на друг, затова мисля, че можем да си говорим открито. Кое те накара да сметнеш, че девойка като Мейбъл може да изпита влечение към такъв груб и недодялан човек като мене?

— Как кое? Много причини, и то съвсем основателни, приятелю. Тази другарска помощ, която сме си оказвали, и съвместните ни походи, за които ти спомена. Освен това ти си мой верен и изпитан другар.

— Всичко това звучи прекрасно, що се отнася до теб и мен, но няма никаква връзка с твоята красива дъщеря. На нея може да й мине през ума, че именно в тези походи аз съм загубил и малкото привлекателност, която съм имал някога; не, не съм съвсем уверен, че тя може да изпита влечение към един мъж, само защото той е приятел на баща й. Само тези, които си схождат по характер, могат да се влюбват един в друг, пак ти повтарям, сержанте, а моите привички съвсем не приличат на привичките на Мейбъл Дънъм.

— Ти пак започваш да скромничиш и да се измъчваш от съмнения, Следотърсачо, а така няма да успееш да спечелиш девойката. Жените не се доверяват на мъже, които сами нямат доверие в себе си, а на мъже самоуверени. Скромността подхожда на новобранеца или на младия офицер, който току-що е постъпил в полка, защото тя ще го предпази да вземе да ругае подофицерите, преди да се е научил как всъщност трябва да се ругае. Скромността в последна сметка подобава и на пастора, ако щеш, но не ме питай каква дяволска работа става, завладее ли някой войник или някой влюбен. Стой колкото можеш по-далеч от нея, желаеш ли да спечелиш сърцето на някоя жена. А това твое твърдение, че само онези, които си схождат, се търсят един друг, тук в тия работи съвсем не е на място. Ако се влюбвахме само в себеподобните си, то тогава жените щяха да се влюбват в жени, а мъжете — в мъже. Не, не, в любовта тъкмо противоположностите се привличат (сержантът минаваше в гарнизона за познавач по тия въпроси), така че няма какво да се боиш от Мейбъл в това отношение. Вземи за пример поручик Мюр: този човек вече пет пъти е бил женен, както говорят, а у него има по-малко скромност, отколкото у разперил опашката си паун.

— Поручик Мюр няма да стане съпруг на Мейбъл, колкото и да развява перата си.

— Забележката ти е съвсем вярна, Следотърсачо, защото отдавна съм решил, че зет ще ми станеш ти. Ако аз бях офицер, поручик Мюр можеше и да се надява на нещо, но времето и без това издигна стена между мене и дъщеря ми, затова нямам намерение да позволя неговият чин да стане втора преграда помежду ни и да ни раздели завинаги.

— Сержанте, ние трябва да оставим Мейбъл да следва влечението на своето сърце. Тя е млада, на душата й още нищо не тежи и не дай Боже по моя вина върху тази душа да легне и най-малката сянка от мъка или пък да секне дори една весела нотка от радостния й смях. Никога не бих си го простил.

— Ти говори ли открито с момичето? — попита бързо сержантът и в тона му прозвуча известна рязкост.

Следотърсача беше прекалено честен, за да не отговори правдиво на тъй открито поставения въпрос, и в същото време твърде почтен и благороден, за да издаде Мейбъл и по този начин да я изложи на гнева на баща й, който, той добре знаеше, беше строг и раздразнителен човек.

— Да, ние бяхме съвсем откровени един пред друг — каза той, — но ако Мейбъл е такава, че всеки я залюбва още от пръв поглед, то за себе си аз не мога да кажа същото.

— Момичето едва ли е дръзнало да ги откаже, да откаже на най-добрия приятел на своя баща.

Следотърсача отвърна глава, за да скрие израза на болка, който усети, че се изписва по лицето му, но продължи да говори с обичайния си тих и твърд глас:

— Мейбъл е твърде добра и нежна, за да откаже каквото и да било, тя не би казала груба дума дори на куче, но аз не я попитах тъй, че да получа категоричен отговор, сержанте.

— Да не би да очакваш дъщеря ми да ти се хвърли на шията, преди още ти да си й разкрил намеренията си? Тя не би била дъщеря на своята майка, ако направи подобно нещо, а такава постъпка ще ме накара да се усъмня дали изобщо е и моя дъщеря. Ние от рода Дънъм обичаме да постъпваме открито като негово величество краля, но не сме натрапници. Предостави на мен да уредя тази работа вместо тебе, Следотърсачо, и резултатите няма да се забавят. Още тази вечер ще говоря с Мейбъл от твое име.