Джеймс Купър - Следотърсача

После настъпи мълчание, чу се прашенето на сухи клонки, после близките храсти се разтвориха и сержантът се показа. Като излезе на открито, старият войник изпитателно изгледа дъщеря си и събеседника й и се обърна добродушно към Мейбъл:

— Мейбъл, детето ми, ти си млада и пъргава, иди да прибереш птицата, която убих и която падна някъде в гъсталака от млади канадски ели на брега, и тъй като Джаспър ни дава знак, че има намерение да потегля, няма защо да си правиш труда да изкачваш отново този хълм; след няколко минути ние ще те настигнем на брега.

Мейбъл се подчини и, с леки и пъргави стъпки, както подобава на една млада и здрава девойка, затича надолу по хълма. Стъпките й бяха леки, но на сърцето й беше тежко и щом гъсталакът я скри от очите на баща й и на ловеца, тя се похлупи на едно дърво и така горчиво заплака, сякаш душата й се късаше от болка. Сержантът гледа след нея с бащинска гордост, докато тя се скри, после се обърна към ловеца с усмивка:

— Тя има пъргавината и подвижността на майка си, приятелю, и до известна степен силата на баща си — каза той. — Но майка й според мен не беше тъй красива. Впрочем членовете на семейство Дънъм — мъже или жени — винаги са минавали за хубави. Е, Следотърсачо, надявам се, че не си пропуснал възможността да поговориш открито с момичето? Жените обичат откровеността при подобен род работа.

— Струва ми се, че ние с Мейбъл в последна сметка се разбрахме, сержанте — отвърна ловецът, като гледаше встрани, за да избегне погледа па сержанта.

— Толкова по-добре. Някои смятат, че известно съмнение и неопределеност придават по-голяма прелест на любовта, но аз съм от тези, дето мислят, че колкото по-ясно говори езикът, толкова по-лесно разбира умът. Мейбъл изненада ли се?

— Боя се, че да, сержанте, боя се, че доста се изненада.

— Няма нищо, няма нищо. Изненадите в любовта са също като засадите във войната и не са по-малко законни. Но по-лесно можеш да разбереш изненадал ли си неприятеля, отколкото жената. Мейбъл не побягна, драги ми приятелю, нали?

— Не, сержанте, тя не се опита да бяга, в това мога да те уверя с чиста съвест.

— Надявам се, че момичето не се е показало и прекалено отстъпчиво! Майка й беше срамежлива и се чувствуваше притеснена близо цял месец. Но в края на краищата откровеността е качество, което говори в полза както на мъжете, така и на жените.

— Така е, така е, но и разумът също.

— Ти не можеш да очакваш кой знае колко разум от едно двадесетгодишно същество, Следотърсачо. Той ще дойде после, заедно с опита. Виж, ако ние двамата с тебе допуснем, някаква грешка, би било непростимо, но на момиче като Мейбъл не бива много да се придиря.

Докато сержантът излагаше своето гледище, изразът по лицето на ловеца се менеше, макар че той беше успял да си възвърне част от хладнокръвието, тъй характерно за неговия характер, което той навярно бе възприел от индианците през време на дългото си общуване с тях. Той ту вдигаше, ту свеждаше очи и веднъж дори нещо като усмивка пробяга по суровите му черти, сякаш ей сега щеше да избухне в своя беззвучен смях. Но този израз на веселост, която той надали изпитваше, мигом отстъпи място на скръбта. И тъкмо тази странна смесица от остро и непоносимо душевно страдание и вродена простодушна жизнерадост така много беше поразила Мейбъл. Докато бе траяло обяснението, което току-що предадохме, тя на няколко пъти се успокояваше, че сърцето на нейния поклонник все пак не е особено силно засегнато, защото от време на време по лицето му грейваше весела и простодушна усмивка, разкриваща наивност а и непосредствена като на дете душа. Но това впечатление бързо се разсейваше, защото тя отново откриваше дълбоките и мъчителни чувства, които терзаеха душата му.

И действително Следотърсача в това отношение беше същинско дете: той не познаваше света, не умееше да скрива мислите си и неговият гъвкав и подвижен ум необикновено леко възприемаше всяко впечатление отвън и му отвръщаше със същата лекота. Дори своенравната фантазия на детето не би могла да се отдаде така лесно на всички най-случайни и бегли впечатления, както този възрастен човек, така наивен в чувствата си, така суров, хладнокръвен, мъжествен и непоколебим към всичко, отнасящо се до всекидневните му занимания.

— Да, ти си прав, сержанте — съгласи се Следотърсача, — да сгреши човек като тебе, това вече наистина е сериозна работа.

— Ти сам ще се убедиш колко искрена и неподправена девойка е Мейбъл. Дай й само време.