Джеймс Купър - Следотърсача

— Аз си знаех, знаех си — възкликна Следотърсача, като потупа Джаспър приятелски по рамото. — Момчето е по-вярно и надеждно от най-добрия компас, който някога е извеждал човек на правилния път. Смъртен грях би било да вярваме в противното.

— Хм! — промърмори Кап. — Казах „особено жените“, като че ли тях ги заплашва по-голяма опасност от всички останали. Впрочем това са празни работи, момче. Надявам се, че ще се разберем един друг, като си говорим както подобава на двама моряци. Знаеш ли да има някакво пристанище откъм подветрената ни страна?

— Не, пристанище не знам да има. Има един голям залив в този край на езерото, но никой от нас не го знае и да се влезе в него е много трудно.

— А наветреното крайбрежие? И то май няма нищо особено, което да ни предложи, нали?

— Този бряг е покрит с непроходима гора от едната страна до Ниагара, а от другата — до Фронтеняк. А пък на изток и на запад, както разправят, по протежение на хиляди мили няма нищо друго освен гора и прерии.

— Слава на Бога! Значи там няма французи. А по тези места има ли много индианци?

— Индианци ще намерите навсякъде, но не много на брой. Случайно можете да срещнете индиански отряд и тук, на това крайбрежие, още щом слезете, но можете да прекарате и месеци, без да видите нито един.

— В такъв случай трябва да се оставим па съдбата си, що се касае до тези мизерници. А сега ми кажи откровено, Сладка вода, ако не беше тази малка неприятност с французите, какво щеше да направиш сега с кутера?

— Аз съм много по-млад и неопитен моряк от вас, мастър Кап — смирено отвърна Джаспър, — и едва ли ми подобава да ви давам съвет.

— Да, да, това е известно на всички. При обикновен случай не би ти подобавало, разбира се, но този случай е необикновен обстоятелствата са по-специални. Оказва се, че и това сладководно езерце си има своите особености. Ако се вземат всички тези неща предвид, ти си в правото си да даваш съвети и на родния си баща дори. Във всеки случай ти кажи каквото мислиш, пък аз ще преценя дали ще се съглася с теб, или не. Това ще ми подскаже моят опит.

— Смятам, сър, че преди да изтекат два часа, кутерът трябва да пусне котва.

— Да пусне котва? Тук, насред езерото?

— Не съвсем, сър, но малко по-нататък, по-близо до брега.

— Да не би да искаш да кажеш, Сладка вода, че ще пуснеш котва към подветрената страна при буря като тази?

— Ако трябва да спасявам кораба си, тъкмо това ще направя, мастър Кап.

— Гледай ти каква била тази сладка вода. Слушай какво ще ти кажа, млади човече, вече цели четиридесет години плавам по море, започнал съм още като юноша и никога досега не съм чувал подобно нещо. Аз по-скоро ще изхвърля през борда всички котви и въжета, преди да стана виновник за такава нелепа постъпка!

— Да! Но ние тук на езерото постъпваме така, когато сме в тежко положение — скромно възрази Джаспър. — Навярно бихме постъпвали по-умно, ако са ни учили както трябва.

— Разбира се, че бихте постъпили по-умно! Не, не, никой не може да ме накара да извърша такъв грях и да забравя онова, което са ме учили. Допусна ли подобна глупост, не бих посмял да си покажа носа в Саиди Хук. Срамно е, че дори Следотърсача разбира от мореплаване повече от теб. Хайде, Сладка вода, върни се обратно долу.

Джаспър мълчаливо се поклони и си тръгна, но присъстващите забелязаха, че като Стигна до стълбата, се забави и хвърли тревожен поглед първо към хоризонта откъм наветрената страна, после към брега откъм подветрената и тогава заслиза надолу със силно безпокойство, изписано по лицето му.

Жената на войника беше болна и лежеше на койката си, затова Мейбъл Дънъм седеше сама в кърмовата каюта, когато Джаспър се върна — сержантът бе проявил милост към него и му бе разрешил да заеме предишното си място в тази част на кораба. Бихме приписали твърде голяма наивност на нашата героиня, ако кажем, че у нея не се бе събудило никакво подозрение към младия човек, след като го арестуваха. Но ще допуснем несправедливост спрямо доброто й сърце и великодушния й характер, ако не добавим, че недоверието й към младежа беше съвсем незначително и мимолетно. Когато той седна и тя забеляза, че лицето му е помрачено от тревога за съдбата на кутера, в съзнанието й не остана и следа от подозрение: тя виждаше в младия човек само един незаслужено оскърбен човек.