Джеймс Купър - Следотърсача

— Платноход!

На такова пусто и отдалечено езеро като Онтарио трудно можеше да се очаква среща с други кораби. Самият „Вихър“ се струваше на тези, които се намираха на борда му, като самотен пътник, провиращ се през леса, и срещата му с друг кораб би могла да се сравни със срещата между двама самотни ловци, бродещи под необятния навес от листа, който покриваше по онова време милиони акри от земята на Америка. Бурята допринасяше появяването на чуждия кораб да изглежда още по-романтично и дори свръхестествено. Само Кап гледаше на това събитие с опитните очи на моряк, но даже и неговите железни нерви потръпнаха при вида на тази странна картина.

Чуждият кораб се намираше на около два кабелта разстояние от „Вихър“ и държеше такъв курс спрямо него, щото навярно щеше да се наложи да се разминат на няколко ярда един от друг. Беше отлично стъкмен и дори и най-опитното и взискателно око не би могло да открие през завесата от мъгла и дъжд някакъв недостатък в корпуса или в такелажа му. От всичките му платна бяха издигнати само гротмарсела и два стансела — единият на предната мачта, а другият на задната. Вятърът духаше с такава сила, че корабът ту се накланяше настрана, ту се изправяше отново под напора на вълните откъм подветрената страна. Мачтите и рейте му бяха на мястото си, в пълна изправност, и ако се съдеше по скоростта, с която се носеше по водата — около четири възела в час, той явно се движеше съвсем свободно.

— Този приятел знае добре пътя си, както изглежда — забеляза Кап, докато кутерът се носеше срещу чуждия кораб със скоростта на бурята. — Щом така смело държи курс на юг, сигурно се надява да намери там безопасно място за закотвяне или може би дори пристанище. Трябва да е съвсем без ум, за да лети тъй, ако вятърът не го гони като нас, без да знае точно къде отива.

— Голяма беда ни сполетя, капитане — отвърна морякът, към когото беше отправена тази забележка. — Това е френският кралски кораб „Монкалм“, който държи курс към Ниагара, където французите имат пристанище и гарнизон. Лоша среща, капитане, лоша!

— Да, лоша, но за него! Нали си е французин, бърза да се скрие в пристанището, щом види насреща си английски кораб.

— Добре щеше да бъде и ние да можехме да направим като него — отвърна морякът и поклати загрижено глава, — вместо да летим така право към залива в оня край на езерото, от който не се знае дали изобщо ще излезем.

— Хайде, приятелю, не умувай толкова! Я виж на какво открито място се намираме сега, да не говорим за това, че под краката си имаме един отличен английски кораб. Ние не сме такива страхливци, че да тичаме да се крием във форта, щом подухне малко ветрец. Ей, дръж кормилото, сър!

Това предупреждение не беше напразно, защото опасното разминаване наближаваше. „Вихър“ се носеше право срещу „Монкалм“, разстоянието между тях вече беше намаляло до стотина ярда, а вероятността да се разминат благополучно беше доста малка.

— Ляв рул, сър, ляв рул! — закрещя Кап. — Ляв рул и мини край кърмата!

Екипажът на френския кораб се събра на палубата откъм наветрената страна и няколко мускета се насочиха към кутера, сякаш искаха да го предупредят да се пази от пътя им. Виждаше се как французите размахват ръце, но езерото беше толкова развълнувано, че за никакви военни действия не можеше да се мисли. От дулата на две-три леки оръдия се изливаше вода, но никой не смяташе да стреля с тях при такава буря. Черният корпус на „Монкалм“ заплашително блестеше, като излизаше над водата, вятърът свиреше във въжетата и извличаше от тях хиляди звуци, заглушавайки крясъците на французите, които те обикновено с охота надаваха.

— Нека си дерат гърлата! — изръмжа Кап. — Времето е такова, че не можем да си нашепваме тайни. Ляв рул, сър, ляв рул!

Морякът на кормилото се подчини и следващата вълна отхвърли „Вихър“ почти до самия френски кораб, тъй близо, че дори старият моряк неволно отстъпи крачка, назад, в очакване следващата вълна да забие носа на кутера в „Монкалм“, Това обаче не се случи. Като се изправи от наклоненото си положение, кутерът, подобно на пантера, която се готви да скочи, се стрелна напред и в следващия миг се плъзна край кърмата на неприятелския кораб, като едва не закачи бизанмачтата 62 62 Бизанмачта — задната мачта. — Б. пр. му с гафела си.

Младият французин, който командваше „Монкалм“, скочи на хакборда 63 63 Хакборд — горната закръглена част на кърмата на кораб. — Б. пр. , усмихна се и с пресилената любезност, присъща на повечето представители на нацията дори когато извършват най-долни постъпки, размаха шапка за поздрав към преминаващия край него кутер. Тъй като обстоятелствата не позволяваха да се установи по-близък контакт, с този жест той искаше да изрази уважението си, но на Кап това не направи добро впечатление и той, верен на себе си, размаха заплашително юмрук и промърмори: