Оливър Боудън - Прозрение

София беше в кабинета на Ецио и разпалваше камината, когато чу каруцата да спира рязко пред къщата. Изправи се стреснато. След миг Ецио връхлетя вътре, следван по петите от Шао Джън. Втурна се към прозореца, спусна кепенците и ги залости. После се обърна към жена си.

— Събери малко багаж. Впрягат нови коне в каруцата. Някой от хората ни ще те придружи.

— Какво…?

— Тази нощ ще останете при Макиавели.

— Какво стана?

— Недоразумение.

София погледна към Джън, която сведе очи смутена, че им навлича неприятности.

— Дай ми минута — каза София.

Не след дълго тя и децата се настаниха в каруцата. Ецио застана до нея. Погледнаха се. И двамата искаха да кажат нещо, но не намираха подходящите думи.

Той отстъпи назад и кимна на кочияша.

Мъжът шибна конете и те препуснаха в сгъстяващия се здрач.

Когато набраха скорост, София се обърна назад и му изпрати въздушна целувка. Ецио вдигна ръка за сбогом и без да дочака да се скрият от поглед, се върна в къщата и заключи вратата.

Ецио и Джън седяха един срещу друг на дървени пейки, придърпани пред ярките пламъци на огъня. Чакаха.

— Когато се изправих срещу Борджия, ме подтикваше отмъщението. Първият ми импулс беше да се целя в главата — разказваше й Ецио. — С течение на времето обаче научих, че онези, които сеят страх, имат по-предани последователи от онези, които проповядват любов. С убийството на Родриго и Чезаре нямаше да постигна нищо, ако не бях заменил тираничния им режим с порядък, който изисква братска съпричастност.

Той замълча замислено.

— Много години учех хората да мислят и да действат самостоятелно. Първо в Рим, после в Константинопол.

— Изгарям от желание да прочета разказа за делата ти. Трябва да довършиш книгата си.

— Важното е да осъзнаеш следното — любовта обединява Ордена ни; обичта към хората, културите, към света… Бори се да запазиш това, което вдъхва надежда, и ще спечелиш на своя страна хората, Шао Джън.

Джън се взря в пламъците. Въображението й рисуваше необятното бъдеще, ширнало се пред нея.

— Ще отнеме много, много време — отрони тихо тя най-сетне.

— Но ако следваш правилния път, ще успееш.

Джън пое дълбоко дъх и изопна рамене с решително изражение. Погледна Ецио и кимна. Той се протегна и я потупа по рамото.

— Почини си — каза й.

Тя стана и се поклони леко. После излезе от стаята.

Ецио се обърна към огъня. Отблясъците придаваха на лицето му червеникав оттенък.

Късно през нощта Ецио чу дебнещи стъпки и тръгна към кухнята. Високо в небето луната озаряваше стаята през пролуките на кепенците. Той извади няколко ножа от шкафа и претегли тежестта им с длан. Не остана доволен и ги остави. Огледа се за друго оръжие. Железен черпак? Не. Дървена дъска за рязане? Не. Ръжен? Да! Приближи до печката и избра един — три стъпки дълъг и изработен от тежка стомана. Пробва го, завъртайки го два-три пъти във въздуха.

Напрегна се. Отгоре долетя шум. След секунди през прозореца полетя тяло. Ецио видя как Джън се приземява меко и изчезва в мрака. Тръгна към вратата и я отключи. Отвори я широко.

Пред прага стоеше китаец, готов за нападение. Тутакси замахна към него със сабята си. Ецио отскочи назад и затръшна вратата върху ръката на мъжа, строшавайки лъчевата и лакътната му кост. Китаецът изпусна сабята и изрева от болка. Ецио отвори отново вратата и удари с ръжена главата му, разцепвайки черепа. Прескочи трупа и се втурна навън.

Скоро откри Джън да се сражава с трима нападатели. Губеше битката, но той бе пристигнал навреме, за да наклони везните, и слугите на император Дзядзин се оттеглиха към лозята. Там заеха позиция. Джън, която се биеше само с юмруци и крака, почти незабавно обезвреди единия от противниците им. Ецио повали втори с ръжена, забивайки го право в лицето му. Третият китаец обаче успя да избие ръжена от ръката му. Ецио успя светкавично да извади дървен кол от лехата и да възстанови предимството си. Заудря мъжа и го събори на земята. После го халоса силно по врата и прекърши гръбнака му.

Битката приключи. Ецио се строполи между лозниците си изтощен, но невредим. Улови погледа на Джън и се постара да се усмихне, но смехът се превърна в свиреща кашлица.

— Звуча като умираща котка — каза той.

— Хайде, ще ти помогна.

Тя му протегна ръка и го изправи на крака. Двамата се върнаха заедно с къщата.

Събудиха се дълго преди денят да започне. Утрото беше студено. Водниста слънчева светлина си проправяше път през мъглата.