Оливър Боудън - Прозрение

Още същата вечер излезе на разузнавателна обиколка в пристанището. Имаше десетки кораби, закотвени в доковете — доу от Арабия и Северна Африка редом с венециански рокафори 5 5 Голям венециански кораб, използван за пренасяне на търговски товари и хора, напр. при Кръстоносните походи. — Б.ред. , галери и каравели. Холандска шхуна му вдъхна надежда; по палубата й работеха хора и товареха денкове с коприна под зорките погледи на въоръжени стражи. Ала щом разпозна стоката, Ецио разбра, че корабът ще плава към родните му земи, а той трябваше да отпътува на изток.

Продължи напред, придържайки се в сенките — тъмен силует, все още гъвкав и неуловим като котка. Ала издирването не даде резултат.

Няколко дни и нощи отминаха в търсене. Той винаги вземаше снаряжението си, в случай че извади късмет и му се удаде възможност да замине веднага. Но неизменно претърпяваше неуспех. Известността му създаваше известни неудобства и се налагаше да взема мерки да не го разпознаят. Дори когато съумяваше, откриваше, че нито един корабен капитан не потегля в желаната от него посока или — незнайно защо — не иска да го вземе на кораба, независимо колко щедър подкуп предлага. Размисли дали да не се върне при Бекир, но в крайна сметка се отказа. Бекир вече знаеше прекалено много за намеренията му.

Петата нощ го завари отново на пристанището. Сега имаше по-малко кораби и освен нощните стражи, които се мяркаха рядко, понесли фенери на дълги пръти и вдигнали саби и палки, наоколо нямаше жива душа. Ецио тръгна към най-отдалечените кейове, където бяха завързани по-малки плавателни съдове. Разстоянието до континента не беше толкова голямо. Ако можеше да… се сдобие с лодка, вероятно щеше да успее да прекоси седемдесет и петте левги сам.

Тръгна предпазливо по дървен кей с черни дъски, лъснали от водата, покрай който се клатушкаха пет малки едномачтови лодки — риболовни, съдейки по миризмата, но здрави. Две от тях изглеждаха готови да отплават.

После косъмчетата на тила му настръхнаха.

Твърде късно. Преди да успее да се обърне, тежестта на мъжа, хвърлил се върху него, го събори по лице на земята. Едър мъж — разбра поне това. Огромен. Прикова го с тяло, все едно го затискаше необятен мускулест юрган. Ецио освободи дясната си ръка, за да извади скритото острие, но железни пръсти стиснаха мигом китката му. С ъгълчето на окото си забеляза върху ръката на мъжа железен обръч, от който висяха краищата на счупена верига.

Напрегнал всички сили, Ецио се извъртя ненадейно наляво и заби лакът в юргана, надявайки се да улучи някоя от чувствителните му части. Съдбата му се усмихна. Мъжът изръмжа от болка и охлаби хватката си за секунда. Достатъчно. Ецио го блъсна с рамо и успя да се изтърколи настрани. Коленичи светкавично и стисна гърлото на мъжа с лявата си ръка, вдигнал дясната за удар.

Тържеството му трая кратко. Мъжът освободи дясната си ръка, украсена като лявата е окови и брънки от верига, и нанесе болезнен удар по китката на Ецио въпреки защитата на ремъка, придържащ скритото острие. Лявата китка на Ецио се оказа впримчена отново в непреодолима хватка, която бавно, но неумолимо го принуждаваше да отпусне пръстите, стиснали гърлото на мъжа.

Затъркаляха се насам-натам, борейки се за преимущество. Заналагаха се с юмруци, но макар и едър, нападателят беше пъргав и острието на Ецио така и не улучваше целта. Най-после се разделиха и се изправиха задъхани, превити, очи в очи. Мъжът не беше въоръжен, но железните окови можеха да наранят сериозно противника.

После някъде отблизо проблесна светлина от фенер и прозвуча вик.

— Стражата! — каза мъжът. — Долу!

Ецио инстинктивно последва примера му и те се притаиха в най-близката лодка и се притиснаха към дъното й. Мислите кръжаха трескаво в ума на Ецио. На светлината от фенера беше видял лицето на мъжа и го бе разпознал. Струваше му се невероятно.

Но нямаше време да се тревожи за това сега. Чуваха стъпките на стражарите, забързани към кея.

— Видяха ни, Аллах да ги ослепи дано! — каза мъжът. — Да се погрижим за тях. Готов ли си?

Удивен, Ецио кимна безмълвно в мрака.

— Ще те довърша, щом приключим с тях — добави мъжът.

— На твое място не бих се обзаложил.

Нямаше време за повече приказки, защото петимата стражи се втурнаха към тях. За щастие се поколебаха, преди да скочат в тъмната паст на лодката, където стояха Ецио и невероятният му съратник, и се задоволиха да останат на кея, да размахват оръжия и да крещят заплахи.