Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Гърмежите ту се усилват, ту отслабват.

Стойко.Я чувайте как гърмят!

Иван.С такива зидари черква не се гради!

Герги (тръгва на една страна) . Ти, като си по-добър, стой, че я сгради!

Дончо (тръгва на друга страна) . Хайде! Бари всеки накъдето му очи видят!

Драган (излиза от черквата) . Какво? Ще оставят чуковете?

Георги.Не можем се изнесе, стоката ни остава на кърджалиите, ами барим своите да видим да приберем…

Стойко (като оставя чука и става) . Мойта жена я боли кракът — не може да върви!

Иван (удивен) . Бе вие — уста Стойко, Герге! Какво правите? Дотука сме карали, сега ли ще оставим? Помислете малко!

Майстор Брайно стой безмълвен в недоумение, вгледан в черквата. Драган оглежда зидарите и застава зловещо зад него.

Майстор Брайно.Остави ги! Нека бягат, да вървят, където щат. Със заешко сърце като ще градите тази черква, оставете я!

Иван (като го гледа смаяно) . И ти ли, Майсторе? И ти ли?

Майстор Брайно.Двадесет и пет години аз държах този чук и не се опря на него ни дърво, ни камък, ни вода, ни огън. И сега не е омекнала ръката ми — самичък го хвърлям. (Захвърля чука си през зида на черквата.)

Михо. Какво ще правиш?

Майстор Брайно. Заровете го в земята. Няма да похвала чук, не ща да черня вече зидарска чест! До ще време — друг ще го подйеме. Той да гради черкви, каквито трябва и както подобава!

Иван.В твойта ръка дядо Милко остави всичко, като оставиш ти черквата…

Майстор Брайно. Вървете — кому където очи виждат! Аз в нейните съсипни ще чакам сам смъртта си!

Стойко (като се кани да тръгне) . Хайде! Аз знаях най-подир, че пак ще хванем Балкана…

Драган (изстъпва сред задарите, задгърбя майстора и със строг глас) . Земайте чукове и да си сяда всеки на мястото. Тук главите ни да паднат, при тази черква — никой няма да помръдва! Работили сме тук — тук ще останем. Всеки ще прежали за нея живота си: каквото има. Цяло село, цял народ иска от нас черква — как да е, ще я свършим! (Зидарите се колебаят.)

Майстор Брайно (тръгнал за в черква, спира се на прага) . Как да е — робски градеж! — който може, да гради! (Влиза вътре.)

Драган (след майстора) . Аз дигам чук и ще изкарам, което сме захванали.

Гърмежи. След колебание нов порив за бягство.

Драган (дига тържествено кръста) . Чакайте! Недейте в тоя час се отвръща от вярата си. Бог изпитни ни праща. Видяхме всички: притиснати отсам от кърджалии, оттатък от субаша и отгоре на туй — вражди помежду ни. Господ изпитва — ще се прежали ли някой заради неговото име. Имайте упование в него. Всички сме пред кръста — той ще се издигне над черквата! — Той е наше упование! (По-тихо и по-уверено.) Нека под този кръст легне една християнска душа.

Георги.Че сега ли жертва?

Стойко.Тепърва?

Драган (повишава глас) . Сега! Господ е винаги над главите ни. Никога не е късно за бога — и за жертва. Нашия род е като блудния син, връща се и трябва да каже: боже, прости ме… да разгърне сърцето си и да покаже, че правдата е в него… Крепка е нашата сила, когато е сила от бога! (Иска да погледне към черквата, дето е влязъл майстор Брайно.) Губи вяра в работата си и изтърва чук всеки, който гради не за бога, а за своя слава. Трябва да се обърнем към него и да кажем: ти си бог наш и упование! Познахме твоята сила. Ние се връщаме към тебе. Ето жертвата, откъсната от нашите сърца — от сърцата ни открити пред тебе! Ние вярваме и се молим, простри десница над нас!…

Силно одобрително вълнение между зидарите.

Михо. Толкова сме прежалили, ще прежалим…

В това време вече гърмежите утихват.

Драган.Всички сме сега пред черквата и пред този кръст. (Подйема го.) Ето, целувайте кръста — с клетва обричайте! (Тържествено.) Първата жена, която дойде да носи на мъжа си хляб, той сам ще я въведе в черква и ще събори скелята върху нея. — Която бог проводи — нея той е избрал!

Бързо се стълпяват към него зидарите. Той се кръста, целува кръста и го подава на другите. Всички разтреперанн се изреждат и го целуват.

Михо. Господ нека стой над мене и над всички.

Иван.Тя ще освети и ще се посвети.

Георги.Като е божя воля, да бъде.

Дончо (поема последен кръста) . Аз нямам жена!