Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Михо. Сърце е, пусто. Не е камък да го затиснеш или да го обърнеш!

Иван.Пък и какво са нарочили всички туй момиче! — За всичко навред на него си изкарват.

Георги.Ами то като се пъха навред. Дето го не сееш, там никне.

Иван.Младо. По-волно сърце имало — сега колове ли ще дигнем по него!

Майстор Брайно. Като че всеки от нас не е кършил плетища, като че псетата са мирясвали по цели нощи…

Михо. То друго. Ние бяхме мъже. Ама пък тъй кой го е докарвал като нея? — Тя селото раздели и общи работи разбърка. И в таквози усилно време — какво вече, кърджалиите ни са пред прага! — пак за нея се делякат. Ей го онзи там се бие, този тук стои — приказка не продумва.

Майстор Брайно. Нямало е като нея мома в наше село!

Иван.Толкози лична и тъй сърцата, нямало е.

Майстор Брайно. Погледнете я само, кога дигне кобилица към чучура. — Не сила, крила тя на Христа дава!

Драган.За лична — лична е. За хубава — хубава!

Майстор Брайно. Който няма сърце за хубост, той и господа не познава в този свят!

Драган.Ама няма на добро да яизкара тази хубост! — Както и Христа, дето толкоз се застъпваш за него… Ех, не ме послушахте! Поведохте се всички по хлапашки ум…

Стойко (след малко мълчание) . Той каза: пищели няколко ранени по пътя, другарите им се повърнали да ги приберат и те га запарастили отгоре…

Иван.Че да ги гледат ли?

Георги.Да са ги оставили барим ранените си да приберат, по-лесно ще се пръждосат тъй.

Драган.От бюлюците на Балталията стамбул-ския диван трепере. Той в Цариград влезе, паши и везириобра. Не е ли чувал бари някой от вас? — С брадви разби вратата на сарая.

Стойко (поклаща утвърдително глава) . Хъ-хъ! Балталия: оттогази са му изкарали прякор.

Драган.Султана свали, другиго на мястото му тури. Царщина цяла обърна — нашите ще устоят срещу него… (Като махва с ръка.) — Карайте!…

Георги.Едного ранили вече, другиго убили.

Стойко.Да видят веднъж кръв и смърт те… По ръба между този и онзи свят не се върви.

Георги.Туй до тая заран, ами оттогава още колко ли? Да бяхме снощи тръгнали с добридялчани. Хем всеки щеше да се натовари и изнесе!

Стойко.Дядо Благой — нали видяхме снощи — едвам се държи на краката си и пак не се спря при нас биля — пое нагоре.

Михо. Само ний останахме…

Майстор Брайно (замислен) . Искам до довечера кръст да дигна тук — пък бягане на всекиму в ума…

Георги.Таквози време дошло, на четири всекиму трябва да играят очите.

Майстор Брайно. Никому ли не остана капка вяра в душата?

Стойко.Хем чук нагъвай, хем към кърджалии надавай ухо, хем се озъртай накъде да бягаш — душа не останало у тебе, каква ти вяра?

Майстор Брайно. Който е зидар, като хване чука, всичко забравя. По-скоро душата му ще отделят от него, отколкото чукът от ръката му.

Михо. Де ги такива зидари?

Майстор Брайно. Таквизи черква градят! Няма ли той господ в душата си, не вярва ли сам в своята работа, да хвърля по-скоро чук и да бяга.

Георги.Защо да се лъжем един други. Не виждаме ли сами?

Стойко.Право. И аз туй щях да кажа. То бива всичко до време.

Драган (тръгва към черквата) . Остави ги, Майсторе. Ела да видим там вътре…

Майстор Брайно (бави се един миг и после тръгва изведнъж след Драгана) . Сядайте на работа. Стига разправии!

Драган и майстор Брайно влизат в черквата, а другите зидари се хващат неохотно за работа. След малко мълчание.

Георги.Добре, да седнем! — Зехме чуковете. — Подире? — И дядо Милко, като чу напред, отблъснали ги, хвана да вика: младежка сила му подигала мишците. Ама подире, като зе да разправя онзи как прострели Деяна — пресъхна му долнята устна.

Стойко.Ами-ами. Видя ли го? Млъкна, ни хък, ни гък. Хем той, дето е най-сърцат от всички.

Георги.Сърцат, ама си отиде. Чу ли то какво каза — на майстор Брайна оставя всичко.

Стойко.Остави ни дядо Милко!

Георги.А бе и майстора, и уста Драган дип добре знаят — Бежанова майка не плаче — Стоянова! Ами…

Стойко.Те защо влязоха в черквата?

Георги.Иди ги разбери. Той, майстора, от вчера сякаш бълнува — не приказва.

Стойко (като става и дебне към вратата на черквата) . Ама в черква ли влязоха, или… да не би през другите врата…