Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Стойко.Аз само отгоре и отстрана, Майсторе: дето ще се вижда.

Иван.Да я свършим! Подире и цяло село на пепел да стане, черквата е от камък: и да я порутят, и да я издънят — има темел, не могат издъно я премахна.

Михо. В буренак да глъхне околовръст — нали има темел!

Майстор Брайно. Да караме ний, докато ни ръка държи. Не с такъвзи омисъл захванах аз тая черква — да сложа темел и друг да чакам да довършва туй, което аз съм захванал.

Драган (горе от скелята поклаща глава) . И на какво ли сме сложили този темел, кое ли ще го закрепи? — Сговорът ни или вярата?…

Майстор Брайно. Темелят — моя темел на здраво място е сложен… Когато всички се сберат в тази черква, когато малко и голямо се изправи пред олтаря — тяхната вяра и сговор ще закрепят темеля.

Драган.Дотогази…

Майстор Брайно. Затуй ви казвам: пипайте по-чевръсто, ний да я свършим. Едно нещо издигнато, свършено, изкарано цяло, то вече оживява и само се крепи.

Драган.То се знае. Ама доде застане тази черква сама да се крепи!…

Георги.Много зидари ще си намерят гроба под нейните развалини.

Стойко.Ох-ох, то се видя. Ний ще легнем да и закрепим темеля най-подир, ами… мене ума ми е все нататък — какво станаха онези?

Майстор Брайно (като влязва в черква) . Онези да си гдедат свойта, ний нашата.

Стойко.Не се чуват вече.

Михо. До напред пропуквашеощепо някоя пушка.

Георги.Дали не са убили някого. Разлютени, кърджалиите ще връхлетят върху селото — дете в майка ще разплачат.

Стойко.Хубаво казваше уста Драган. Да не хващаме опасния край. С турци наглава не се излязва.

Иван.Аз пак ви казвам — не бойте се! Като са обрали Харлаковци и Добри дял, само два бюлюка като са останали, за кефа на Конярът няма да отидат с глава да пробиват стена. Нашите от Голо бърдо, зад канарите, ги притрепват до един.

Георги.Не е за кеф тука. Турчин и кърджалия няма да приеме гяурин да крейне глава срещу него. Няма те да прекършат хатъра на главатарите си. За другарство, за чест тези нехранимайковци живеят.

Стойко.Право, и аз съм чувал: за едната луда чест.

Драган.С очите в огъня влязоха те, нашите, ама… Да е субаша, да са едни кърджалии. До вчера като не се чуваха ни едни, ни други — кой ни пречеше? — Досега аз три черкви покривах…

Майстор Брайно (като излязва от черква) . Яка сграда градим. На всички трябва да пораснат сърцата да я изкараме, пък вместо туй — кой знае на какво се превърнахме.

Речта на майстора пресича дядо Милко, който иде угрижен и замислен по пътя горе откъм селото.

Дядо Милко.Помози бог, зидари. Дойдох при вас пак. Тук най-силна вяра тряба да има.

Михо. Дал бог добро, дядо Милко. Без вяра нищо не върви в този свят.

Дядо Милко.И мен, и на цялото село тук ни е надеждата. Ти, майсторе…

Драган (от скелята, като пресича старейшина) . Чакайте, от чучура някой иде насам.

Четвъртият момък иде запъхтян.

Георги.Идете ли си?

Стойко.Бягате ли?

Четвърти момък (още запъхтян) . А, тъй, бягаме! Ида да зема хляб! — Хе, много пъти нашата майка са разплакали те, ама и ний сега тяхната разплакахме!

Иван.Какво стана?

Четвърти момъкИзлезте да видите! Всеки отворил очи ай таквиз! (Показва стиснати пестници.) Никой от нищо не мига.

Дядо Милко.Фала ви, момчета!

Четвърти момък.Каквото от памтивека е накипяло, сега на тези се изля на главите. Да го помнят и в гроба!

Дядо Милко (трогнат) . Фала ви, момчета! Защо не съм млад и аз, кам да сме млади, майсторе — младежка сила зе да ми подига мишците!

Майстор Брайно. Христо и за нас младува там, дядо Милко!

Дядо Милко.Всички са добре, нали?

Четвърти момък.Само на Дойна Дългия Деяна убиха и един има ранен!

Иван.Убиха!

Георги.Туйто!

Стойко.Викахме ви снощи…

Иван.Стриков ми е Деян. Лека му пръст!

Дядо Милко.Бог да го прости.

Иван.Не посрами той името ни.

Четвърти момък.Такъвзи го гледахме, разпасан като мене, ама като се разлюти зад скалите и на други сила даде.

Дончо.Ами кого раниха?

Четвърти момък.Дядова Калчов Петко… Ама той не сетил куршума. Като му протекла кръвта над навуя — домокряло му, тогази полетя да падне. Христо му проми раната.