Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Георги.Я ги виж!

Стойко (наднича) . Тук били. Може да искат да съборят гредата на оная скеля. Или се сговарят.

Дончо.За дяда Милка, за уста Драгана и майстора — най-калени и опитни хора тука в цяло пригоре — зехте да се двоумите, пък оттатък оставихте всичко в ръцете на Сирака. Че ме накарахте и аз дядова си кавал да му дам.

Иван.Хай сега пък и ти! Че Христа как го мислиш?

Дончо.Ще видите. То скоро ще се обади!

Иван.Ти твойте дертове навред трябва да ги вмесиш!

Дончо.Туй не е от дерт. Вий като дебнете и приказвате за дяда Милка и майстора от дерт ли е? Или Христа и от дяда Милка по-горе ще го турите!

Стойко.Хора сме, хора. От едного ако тече кръв, от другиго вода ли?

Дончо.Ама този, който е със своите, за свое име — кръвта си до капка да пролее, няма да му се посвиди. Пък един голтак — нийде никого няма — за какво ще го боли?

Иван (като го смерва строго с очи) . Теб ти е по-тъмнял ум и свяст, Дончо! Човека излязъл срещу куршумите…

Дончо.Излязъл сила пред таквизи като тебе да покаже. Знам ги таквизи юнаци!

Иван.Под твоя език змия усойница се е свила! Като си бил по-верен на рода си, защо остана тука?

Дончо.Защо съм останал — моя работа! Аз питам ли тебе защо ти си останал? Иван. Ти да млъкваш!

Герги (към Ивана) . Пък ти отде-накъде ще запушаш на Дончо устата? Остави го. Те все наедно са били. Да каже. — На Христа сме оставили и селото, и гла-вите си.

Дончо.Един човек като Сирака, който е в света тъй, като стрък в полето, който не знае ни баща, ни майка, не си троши той главата. Когато е в село, да го видят хората, ще се запърши, ще дигне глава — ама намери ли се натясно, виж, че зарязал всичко и хванал Балкана!

Герги (към Иван) . Чуваш ли?

Дончо.Една педя земя няма той да го връзва тук. Две керемиди няма. Какво го е еня?

Стойко.Ами, какво го е еня?

Иван (към Донча) . Теб ти е на всички да разклатиш вярата! Сега, когато и тъй е разклатена: да оставят черквата!

Георги.Невидяла ви се вече черквата и главата! Всякой каквото рече — с черквата му вадите очите!

Иван.Христо тука си е оставил сърцето и честта! Остави Рада…

Георги.Ха, като го насвият кърджалиите, за Рада ще ти мисли!

Иван (към Донча) . Той не е като тебе! — Няма сега да разваляш ума на другите! На тези малко им трябва!

Георги.Ама ще ни залъгвате ли? Че деца ли сме?

Стойко.Какво ще ни разваля ума!

Иван.И от деца повече сте вий! Да ви кажат само: оставете чуковете, и ще хукнете. За нищо не мислите!

Герги.Ба, ако ти и майстор Брайно искате да дигате черква за Христо и Рада да се… — мене до такива не ми е. Да надвий кърджалиите, да се върне — и нека си дига черква.

Дончо.Че тя тази черква само за него искаха да я свършат я!…

Иван (като се изправя сърдито срещу Донча) , Ти да се махваш оттука! Свади и раздор си само да сееш помежду ни! От завист забрави всичко! Искаш черквата в последния час да оставим!

Михо. Брей ей! — какво правите, гледайте си работата!

Дончо (злобно усмихнат, посяга да разпасва престилката) . Ха, тъй ли било! И вие ли почвате?

Иван.Върви си! Твойта работа аз ще я свърша.

Дончо.Добре. Аз не се натрапям!

Иван.За двама ще работя.

Герги (като посяга и той да разпасва престцлката си) . За трима работете! Няма да ме залъгвате! Хайде, уста Стойко!

Издалеч се зачуват гърмежи, в същото време майстор Брайно излиэа от черквата.

Стойко (като се ослушва) . Хъх, ей ги! Чувайте! Хайде!

Майстор Брайно (ослушва се) . Захвана ли пак? (Изглежда Донча.) — Дончо, къде? — Уплашихте ли се?

Дончо.Аз не се плаша. Мене ме пъдят от работа…

Майстор Брайно. Кой те пъди?

Георги.Нито работа вършим, нито ще свършим — само да се караме тука!

Иван.Аз му казах да си върви!

Майстор Брайно. Как ще си върви? Ний не можем да се обърнем от вас. Зад гърба ни ще се изядете!

Михо (към Донча) . Сега я чувай! — Градушка от куршуми ечи, вие ще се карате!

Герги (дърпа се настрана) . Дотегна ми и чук, и занаят!

Дончо.Мене пък дотегна да се карам от сутрин до вечер.

Михо. Тогази да си идем всички!