Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Драган.С туй да се свърши.

Георги.Мъртвия ще прежалим. Раната на Петка ще зарасне. Той е млад!

Четвърти момък.Да не ви е грижа. Там не щем да знаем. Христо вика — куршум го не хваща. От пусията си седмина повали. Като то свиха отвред — свършиха му се пачаврите за кавала, той си съблече ризата и я надра.

Дончо (малко настрана, с присмех) . Правил го е Дончо Арнаудов.

Четвърти момък.Отгоре самичък се обади на Коняра и с един телян му проводи много здраве.

Дядо Милко (поклаща угрижено глава) . С огъня игра — с огъня игра.…

Майстор Брайно (към момъка) . Кажи, всичко кажи, как се бият там — и тука да ги съживиш!

Четвърти момък.Още на призори, щу бяха изгаснали звездите, като се зачуха зурлите им, и ний дебнешком се надвесихме над скалите. Похазаха се няколко гивендии със зилове, играят пред бюлюка…

Михо (със стиснати пестници) . Дали и мойта Цвята е тръгнала със зилове!

Четвърти момък.Нека минат — рече Христо. След тях ей бюлюка, главатарите на коне напред. Деян дигна шишенето. Кимна и Христо, па като урнахме всички! Орляк пилци като ги налети изневиделица дувана, виждали ли сте? (Махва с ръка.) Подир малко целият бюлюк с пушки и пищови налетя — те отдолу, ний отгоре — пата-кюта. Тогази убиха Деяна. Видяха, под градушки куршуми не се минава, дръпнаха се пак. На земята писнаха бари десетина ранени…

Чува се един далечен гърмеж. Плахо ослушване между зидарите. Подир малко мълчание още два гърмежа веднага един след друг. Общо настръхване.

Дядо Милко (след първото оживление, изведнъж съкрушено, като протяга ръка в посока на гърмежите) . Не е шега туй, момчета. Хванахме се на туй хоро, ама не зная как ще я изкараме. Не му виждам края.

Майстор Брайно (който в това време се е поотстранил, оглеждайки черквата, се повръща) . Мене у Христа ми е надеждата!

Четвърти момък.Слушайте — ний как я изкарахме! Разсъмна се, едвам по Балкана се разведри мъглата, показаха се да прибират ранените. Като им нададохме още един, половина на място се гаврътнаха!

Георги.Каквото щеш ми приказвай ти — няма да излезем ний наглава.

Дядо Милко (като свива рамена) . Имало и мойта глава да пати.

Майстор Брайно. За какво са глави — да пащат и да работят!

Дядо МилкоМайсторе, аз отивам да проводя на момчетата хляб — в твои ръце всичко остава. Подйемеш ли ти кръста, има за какво още да се хванем!

Майстор Брайно. Дотолкоз съм я довел и кръста ще дигна!

Дядо Милко (като тръгва с момъка) . Хайде. И да мълчиш. Да се не дрънне из село — едного не мога спре тука!

Старейшина и момъкът тръгват по пътя към чучура и насреща им тичешком изскача Рада и ги спира.

Рада (развълнувана) . Някой доде при вас! Какво има? Какво каза?

Дядо Милко (като изтърва тояга от удивление и — сърдито) . Че дошъл кой дошъл! Ти пък отде накъде сега?

РадаДодох. Христо да ми кажете какво стана.

Четвърти момък.Христо там е главатар. Какво ще стане? Додох да му зема хляб.

Дядо Милко (като дръпва момъка) . С-ст, какво ти казах! (Към Рада.) — Ти да те свържа ли искаш?

РадаВържете ме, каквото щете ме правете, аз…

Дядо Милко.Хъм! Тъкмо за таквизи ми е сега!

РадаЦяла сутрин трещят гърмежи. Не ме побира в къщи!

Дядо МилкоПъй да се не пръкне!… (Към зидарите.) — Има майки синове да са изпроводили там, сестри — братя, те търпят — тя не можала да търпи.

РадаНе мога.

Дядо Милко.Е, че…

РадаКато не ми казвате, сама ще отида при него.

Драган.Ха, то сега за тебе питаха там. Само ти остана да отидеш!

РадаЩе отида! (Обръща се към четвъртия момък.) С него ще ида!

Драган.Дядо Милко, тази тояга за хубост ли я държиш в ръка?

РадаИ убийте ме, ако щете!

Дядо Милко.Чувай! Не ми е сега да слушам таквизи — тръгвай напреде ми!

РадаВ къщи?

Драган.Ами къде, поврага?

Дядо Милко.Аз ще ти кажа къде! — Като не те свърта, ще накарам майка ти да те залости в горняцата.

Рада (навожда глава, старейшината я подбира пред себе си) . Тъй, в горницата, като добитък. Да слушам само гърмежи и…

Дядо Милко и Рада отминават към село. Зидарите се хващат за работа. Настава късо мълчание.