Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

РадаМене уста Драган ме спря. — Всички Дончова страна навред държите.

Дядо Милко.Я гледай, я! Гледа ме в очите и не мигва! Че твоя работа ли е то?

РадаЗащо ще мигам?

Дядо Милко.Момиче, ни годено, ни венчано тръгнало току-тъй подир един момък из село да тича и да се кара за него.

РадаТъй, да бях си дала китката на Донча, нямаше — ама нали подир сирака тичам…

Дядо Милко (строго я пресича) . Ти не бива подир никого да тичащ! Няма все за тебе свади да разправям.

РадаЕдни, защото са сираци, проваждате ги там да ги изтребят; други, нали са богати, закриляте ги! Че ви се зловиди и китка кога тичам да му дам.

Дядо Милко.Ти да си дигаш китката и да си вървиш! Я гледай, дебела глава. Отворила уста, ще ме удави в приказки.

Рада навежда глава просълзена и си отминава.

Дядо Милко (към Донча) . Ти пък, Дончо, защо остана от другите? Да дигате пък крамоли. Не стигаше ли снощната?

Дончо.Никому нищо не викам, дядо Милко. Да ме оставят на мира! Аз си познах мойта!

Дядо Милко.Хъм! Хем и ти си уж зидар!

Дончо.Зидар съм. И ти дип добре ме знаеш! Аз с чука не съм тръгнал като други да си изкарвам хляба.

Дядо Милко. Ама за една мома забравихте и род, и господ!

Дончо.Аз не мога да превия врат под негова команда! Той ми почерни света. Нямам аз мира от него и в бащината си къща. Знаеш ли ти? — А карате ме и подир него да вървя!

Дядо Милко. За негова изгода ли? За него ли ще се биеш? — Няма мое-твое тук. Всички сме за род и вяра. Кой с каквото може!

Дончо (цял треперещ от вълнение) . Дядо Милко! — Не се отлъчвам от вярата си! Тук с всички наред два пъти от земя издигам черквата и ако ще би на, ще легна жив да ме вградят в нея, душата ми темел да стане! Само не радее тук един Христо за род и вяра! Майстора му дава преднина, дружината ме остави — главатар него зе! Отхвърлиха ме и тези, с които съм другарувал, отхвърлят ме и тези, с които работя, идещ и ти върху мене — няма никъде място за мене в този свят!

Дядо Милко (гневно гледа Донча) . Излез тогава отвън света. Сбери дружина, че ела и ти като Коняра тука да ни трепеш! Аз барим вече навикнах на тази — онзи за подолката, ти за хаджи Славовата — вървете, на едно огнище тука пепел да не остане!

Дончо (дръпва се, силно обиден) . Равниш ме с Коняра?

Дядо Милко (още по-гневно) . Които самичък не може да си намери място, подритва го всеки, докато го изритат отвън света! Върви с момците, върви със зидарите, под черквата иди легни — поврага върви, стига все тебе съм гледал да се пречиш юва из село! (Завива бързо в къщи.)

Дончо остава самичък втрещен на сборището.

Трети ден, сутринта. Слънцето бързо се подйема над хълма, по който се дигат къщите на селото. Около черквата — на която остава само покрива още да се изкара — са разхвърляни пясък, камъни, вар. Върху скелята на един прът са накачени платна, кърпи и пр. — дарове за зидарите. Черквата е съградена наполовина в земята. Зад нея нататък край харманите и градините криволи тесен път. Отдругата страна на черквата пак се вие път откъм чучура насам. Край черквата и по скелята работят припряно зидарите.

Майстор Брайно (който ту влиза в черква и с конец в ръка мери нещо, ту излиза; нагледва, командува, разпорежда всички и сам работи) . Днес е четирисетия ден, сетен ден. — Пипайте по-чевръсто! Когато над ръта слънцето клюмне на заход, сянката на кръста трябва да се простре горе от черква над селото. Иване, дайте с Донча плочите оттатък и захващайте вече да покривате. — Уста Драгане, накова ли и отсамдъски по гредите. Или камъка на кивгиря чакаш? (Към Миха.) — Очисти ли го?

Михо (дяла настрана камък) . Комахай. Като го бутнали отгоре, паднал върху пясъка, ритнал пък никой върху му коритото с варта — всичко станало на сгурия.

Майстор Брайно.Нали не се пукнал!

Михо. Добре оцелял. Готов, одялан камък, де щяхме да го дирим пак.

Майстор Брайно.Тоз камък като корона над вратите ще го сложите и над него кръста да се подйеме. Като се върне Христо от боя, под тази корона той пръв с Рада да мине. Че е юнак за всички. (Към Миха.) — Очисти го и си земай длетото да пробиеш отгоре място за кръста!

Михо. Ай сега! — Корона и за двамата.

Майстор Брайно. Мери с кръста и пробивай. Всяко нещо да е подръка, като потряба. — Уста Стойко, стъпалото отдолу и отстрана остави за после. (Сяда и работи.)