Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Втори момък. Толкози време сме се молили. Бащите ни са се молили! Какво изкараха с молба? Ний цял живот за тях работим: грешни ли сме, пак да се молим!

ДончоНяма да запърша аз ръкави, агнета на шиш да пека за турци и кърджалии и диван чапраз да им служа. Да чуй дядо ми, той в гроба ще се обърне от таквъзи срам!

Трети момък. Най-напред те не са турци. Всички нехранимайковци отсам-оттатък Балкана се събрали. На Пишман Кишиша и на Убий-булката ли ще се молим!

Иван.И те като ще ви чуят молбата — надявайте се! Миналия път и мъртвите не оставиха на мира.

Първи момък. Ами-ами. Един си вързал коня у ковчега на мъртвата — нали казваше дядо Градньо! — Дето в бързината не сколасаха да я погребат.

Иван.Ковчега го оставили насред двора. Той го завързал о него. Конят се дръпнал, открил ковчега и той като видял окичената булка, извикал: кой ще се наемеда я целуне? Дръпнал се целия бюлюк. Да не му падне честта — той се навел… и там му излязла душата!

Дядо Милко (като въздъхва издълбоко) . Туй турчин не го направя — кърджалия! Защо ти е избалакано тъй дълбоко окото? — Брат ми го избалака!

Христо (небрежно) . А бе я! На Пишман Кишиша и на Убий-булката ли ще се молим!

Трети момък (като показва пушката си) . Докато държа в ръка туй — никому не се моля!

Няколко момци.Няма да се молим!

Герги.Ами подире? — Подире вий не мислите!

Трети момък. Подире каквото ще да става!

Георги.Тъй, толкоз знайте само. Една овца, едно легло!

Стойко.Една овца, едно легло! Право. Пък ний…

Иван.По-напред, като не им се опря никой — от четири страни запалиха селото. Да не бяхме овреме слезли от Балкана — щеше да остане нещо!

Трети момък. Какво ни е останало в този свят! Днес майка ти заклали, утре сестра ти повели гивендия с кърджалийски бюлюк; ти от залъка си отделяш да срещнеш две керемиди над главата си — ей, задали се кърджалии и ги подпалят!

Втори момък. Палят и повтарят. Не те оставят да си сградиш една черква — в земята макар.

Михо. Една дупка, се казва. Барим да има де да се прекръстиш.

Дончо.Едни души — едни души са ни останали само!

Георги.И душата си пък да не си я намерил на пътя!

Дончо.Мен ми се не свиди!

Георги.Като не ти се свиди, иди се обеси ей там на върбата! Няма да си оставим зарад вас черквата — от години петимясваме за нея. Дядо Милко, майсторе, какво сте се стъписали. Докато вие се нашушукате, видите ли — на тези ума отиде!… Тям им се струва, като си водят четите един против други по седенките, тъй и против Балталата ще ги поведат.

Христо. Тебе никой не те кара да оставяш черквата! Стига си чел!

Първи момък (пресича препирнята) . Чакайте, чакайте!

Всички се обръщат към дъното на мегданя, няколко момци вече се надвесят над пътя надолу, отдето се показват двама бежанци — старец, изморен, едва пристъпва и с него плачуща жена, дъщеря му.

Няколко момци.Бежанци!

Дядо Милко (сепнат) . Бежанци ли?

Майстор Брайно. Отде бежанци?

Бежанката (едва подкрепя баща си да се изкачи и го оставя. Спряна за миг сред пътя) . Ами мама? — Детето! Де ми е детето? — Те го оставиха в колата! (Разплакана, пак хуква назад.)

Бежанецът (без да се избръща, изнемощял, едва пристъпва до пътя) . Върви го търси. Мене вече нищо не ми тряба.

Дядо Милко (като се втурва към бежанеца) . Дядо Благое, ти ли си! Какво има?

Бежанецът (без да се отбива от пътя) . Ще го видите подир малко и вий.

Майстор Брайно. И до Добри дял стигнаха ли кърджалиите?

Бежанецът. Ний смятахме, че ще ни отминат този път, ама на… Връхлетяха изведнъж: аз рекох, стар съм, да ме оставят! Ама дъщеря ми се разплака. Само да се моря нагоре по рътлината.

Георги.То като са запалили вече Добри дял…

Стойко.Ний защо стоим още? Сами ли да ги чакаме тука?

Христо. Е, бягай де! Ей ти Балкана.

Втори момък. Ний докато се намъдруваме, ще ни връхлетят зер!

Бежанецът (като поема пак пътя си, уморен, нагоре) . Ще ви връхлетят. Балталията, като обрал Харлаковци, поел с бюлюците през Балкана, ама Убий-булката и вашия Коняр се отделили насам — да си видели сметките с нас и с вас. — Наши чада, наши братя, тръгнали бащините си огнища да палят…