Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Майстор Брайно (замислено) Сега — чакай мал ко! Да се видим.

ГергиКакво ще си хабим приказките! То се видяло вече…

Драган (дига рамена, към майстор Брайна) Х ъ, спри ги сега!

Майстор БрайноЧерквата аз не оставям! Дигайте чуковете! Който е зидар, с чука си в ръка да умре.

Георги.Какво ще дигаме, Майсторе! — И субаша побягна. Те царски хора и се боят от тях. Кой ще ги спре!

ИванКато не може субаша, както викаха снощи момците: сами ще ги спрем! Ще излязат момците и няма да ги пуснат.

МихоС какво?

ИванС кавали, с шишенета. Кой с каквото има!

ДраганХодили сте вие с шишенета, ама за зайци.

Иван. Дядо Дончо Арнаудов тук с четата си не е пропущал турчин да надникне!

Драган.Не е сега времето на Дончо Арнаудова. Аз го помня, тук под дъба на сборището като разправяше делбите и препирните на селото. Същи цар беше той тук! — Ама тогази всички държаха едно с него, нямаше тези ежби помежду ни.

Запъхтян, долу из пътя иде дядо Милко Старейшина. Малко след него се показва цяла чета стегнати момци, нарамили шишенета и пушки-кавали, идат към сборището Пред четата върви Дончо с кавал на рамо.

Дядо Милко (недошъл още до задарите) . Майсторе, уста Драгане, чакайте! Изкарахте ли кивгиря?… Какво щях да кажа…

Драган.Тези подире ти да не са тръгнали за хаджи Славовата с чети да се бият!

Майстор Брайно.Влязла ти тебе в устата само хаджи Славовата! (Към дяда Милка ) — Къде си повел момците, дядо Милко?

Дядо МилкоИскат да вървят да се бият. Чуйте ги! Аз не мога да се опомня. Селото ли да умирявам, да гледам черквата, или момците да слушам!

Иван.Хем цяла чета, вижте ги. Напред вървят!

Стойко (вперил очи в момците, които приближават носам) Къде, къде ще вървят. С тези шишенета — да ги види субаша — какво ще правят!

Цялата чета момци се спира пред зидарите и възчаква още другарите си, които в продължение на препирните по един, по двама се сбират.

Герги (опулил очи) Хем вий се забравихте Дончо! Къде си помъкнал дядова си кавал?

ДончоЗнам аз къде, ама защо не почака субаша малко.

ДраганНа вас ли остана субаша да плашите?

Дончо.Няма да го плашим. Ние не сме плашила. Щяхме само да го попитаме: можеш ли ни ти заварди нас, като искаш черквата готова до утре вечер? — Като не можеш ти, ний сами ще се вардим.

Втори момък. Тъй по-добре, Дончо. Добре, че си е отишъл. Сега ще се разправим, както знаем. Сговорна дружина — планина повдига.

Драган.Вашия сговор — ден до пладня е той…

Майстор Брайно.Оставете да ги разберем!

Георги.Бе каквб мислят те? На турчин гръмва ли се? Гръмвал ли е някой?

Дончо.Че като е турчин, да не е господ?

Михо.Тук на земята е господ, че нанебето не знам.

Майстор Брайно. Като издигна черквата, и тук на земята ще ви накарам да познайте друг господ!

Трети момък (към момците) . Ще видим дали се гръмва, или не. Нам ни е аслъ чудо невидено да направим!

След препирните на пътя изскача Христо.

Христо (обличайки салтамарка, като се приближава до събраните) . И ще го направим, момчета! За помен! Ами не можах да си намеря и аз някое шишене.

Драган.Не ги оставяй да вирнат глави тези, дядо Мялко! И ти, като майстор Брайна, не им уйдисвай на ума! Лесно се огън запаля, ама не се гаси лесно.

Дончо.Е, ами какво да правим?

Драган.То не е ваша работа. Не е дошло то до вас да управятеработитенаселото!

Трети момък. Кажи пък ти!

Дончо.Да оставим черквата, че да бягаме. Туй ли?

Михо. С бягане вече не става.

Драган.Чакайте аз ще ви кажа! — Няма да бягаме. И черквата няма да оставим. Като не можем друго — ще изпроводим жените в Балкана, ний ще сберем що от що, по някое агне ще завъртим на шиш, ще ги пресрещнем и ще им паднем на молба.

Георги.Мен ме е страх, като ги чух отдалеч. Пред кърджалия излязва ли се!

Драган.На турчин лесно се зема сърцето. Като му паднем на молба, глава на кол няма да побие.

Майстор Брайно (като поклаща замислено глава) . Черква, не е тя милостиня да я изпросиш! За нея трябва дастоиши да отстояваш.

Втори момък. Да се молим ли?

Христо.Ами кой? — Аз? На кого да се моля?