Втори момък. Пишман Кишиша, дето харлаковчени оназ година с колове го изпъдиха от къщата на вдовицата — сега, плюл си на името, тръгнал с кърджалиите да си изкара яда на селото.
Трети момък. Пишман Кишиша от Харлаковци, от Добри дял Иван Убий-булката: всичко вън света тръгнало подир Еменаа да трепе и плени…
Четвърти момък. Майке; от цяло пригоре всеки, който е изгубил род и вяра — кривнал врат с тях!
Втори момък. Нали дядо Градньо, дето не можа да избяга, разправяше: всякакви били в бюлюка. Турци и българи! Пишман Кишиша му викал: много хубави моми има по нас — на връщане пак ще се отбият на гости.
Трети момък. Тези неканени гости няма да видят как ще си отидат този път!
Първи момък. Ами! На едни като Пишман Кишиша и Убий-булката да не можем да излезем насреща!
Четвърти момък (като ги пресича) . Я, чакайте! Какво е пак?
Зад върбалака се зачуват гласовете на изплашените моми, които след малко се повръщат с кобилиците си пак на чучура.
Първа мома. Мари изплисках си котлите!
Втора мома. Чакай, ще ме бутнете!
Четвърта мома. Ох, божичко — обърна ми се сърцето!
Четвърти момък (отдалеч още) . Какво е мари? Защо се връщате?
РадаТурци идат!
Втора мома. Сеймени!
Първа мома. Субашата със сеймени!
Четвърта мома. Тъкмо възвивахме нагоре — и те на конете… Щях да си оставя котлите от страх!
Първи момък. Като вълци. От една страна кърджалии, от друга — турци. Ха сега! С кои по-напред!
Трети момък. Оттука, момичета. Не се плашете. Възвийте зад черквата, нагоре по баиря.
Пета мома. Мене ме е страх да си ида!
Втори момък. Че има още три дена — този какво е подранил тъй?
Четвърти момък.А бе дошъл само момите да плаши из село.
Трета мома. Ний не смейме сами!
Четвърти момък.Хайде, и ний идем след вас. Отсам!
Момите завиват из друг път край черквата Момците остават.
Трети момък. Чакайте. По-напред при зидарите. — Ще му кажем на субаша — за четирсет дена искат да изкараме черквата, добре — за четирсет! Да отбият кърджалиите. Нали са царски хора, ний сме рая!
Втори момък. Той самичък ги е проводил, урукът! Да ни притиснат едни отсам — други оттатък, да не можем да кръкнем! Субаши и онбаша са ортаци на Еменаа, всички с него грабежа делят!
Четвърти момък.Ще му кажем, ами — ба, ще го гледаме! Защо е помъкнал подире си цял бюлюк сеймени?
Трети момък. Немой ли да ги спре той, ний не сме с вързани ръце! Тука дядо Дончо Арнаудов по цели години не ги е оставял да съберат даването.
Втори момък. И ний вече няма да ги дирим! Туй царство ли е, какво е!
Четвърти момък. Ако е умрял дядо Дончо, внукът му е жив — и него Дончо викат, и кавала му с теляните куршуми си е още у Дончови. С него той от Глогинкова могила на Голо бърдо куршум на нож е разсичал!
Първи момък (като протяга ръка към четвъртия) . Тъй, свате. Дай си ръката! Досега все за моми сегонехме, сега и Дончовата, и Христовата дружина наедно тях ще браним!
Трети момък. Хайде при зидарите!
Втори момък. Хайде — ще браним!
Четвърти момък.И черквата! Хайде!
Всички шумно завиват зад чучура, към черквата
На другия ден пладне. Времето облачно. Селски мегдан, стръмен, обграден от къщи и плетища, по коловете на които се белеят тук-таме костници от волоки глави Между къщите и плетищата се првират стръмни вити пътища. На една страна, по на лично място, се дига висок чардак — къщата на дяда Милка Старейшина. Сред мегданя разперя клони столетник дъб, в кората му зараснал изрязан кръст; под този дъб от старо време селяните са се събирали на сборище да разправят селските работи. Зад мегданя се подйема отдолу по баиря път, а зад него се мяркат нататък върховете на няколко ридове, по-нататък се тъмнее Балкана.
Цялото село е смърлушено. Вратите навред са залостени, на повечето прозорци капаците са затворени Ни по мегданя, ни по дворища се мярва някой. След малко от една стара хижа излязва Драган и изведнъж зад него невидимо някой отвътре пак трясва силно вратата и бърже я залостя.
Драган (като огледва по мегданя, повръща се и хлопва на вратата) . Отвори-отвори! Никого няма! Недей изведнъж бяга. Ти си стара: кой ще те закача теб. Сеймените отнесоха пилетата, дай барим две на мене. — Ще ида долу при черквата, ще подхванем нашите разправии, чак по тъмна вечеря ще се прибера.
Читать дальше