Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

РадаАз пък вече само едно гледам — да се сбереме веднъж с тебе, Христо! Другите каквото щат…

Христо.Да се сбереме, ама цял свят да обърнем. Всеки да ни познае!

РадаСита ми е душата на крамоли и разправии…

Христо.Ти няма да се разправяш. Аз ще стоя насреща за тебе.

РадаДа ни прочете попа, да се свърши…

Христо.Чакай. Малко остана.

РадаИзкарахте ли черквата?

Христо.Изкарахме я. Иконите заръчали в Трявна. Дядо Милко един полюлей с билюри от Влашко ще докара.

РадаХайде. Че начаках се вече с тази черква…

Христо.В друга черква исках аз да се венчейме, Радо. Не в таквази. Ех, не ме чуха! — Хем още като се върнахме — подир кърджалиите, — им виках: тази, с изин която градихме, я събориха вече, дигайте сега чуковете на своя глава!

РадаНямат те твойто сърце, Христо!

Христо.Там сред село щяхме да я дигнем и свод отгоре и като корона щях да сложа!

РадаТе гледат една дупка — колкотода имат къде да се сврат.

Христо.Всички щях да сбера и пак всеки, като се изправи в нея, да сети самичък сърце си на място!… В таквази черква исках да вляза с тебе аз, да завъртят полюлея над главите ни — сватба да изкараме за помен на цяло село!

РадаПак ще изкараме.

Христо (махва нехайно с ръка) . Не би. Прекърщиха ми волята. Сега цял ден се делякаме само!…

РадаИзкарайте я вие веднъж, Христо. Пак нас в тази черква първи ще венчеят.

Христо.Днес-утре, малко остана вече. — Остави я ти нея, Радо! — Да видиш каква пендара съм поръчал на Граматика да купи за тебе. Тези дни го запопят, ще се върне и ще я донесе. Кога я окачиш на шия, като слънце ще светне. Две слънца ще ме греят — да разпръснат този прах, дето са дигнали пред очите ми майстори и зидари!

РадаЧакай — момите заприиждаха.

По пътя край върбалака се показват две моми, дигнали кобилици, идат за вода.

Христо бързо отместя котела си и Рада подлага своите да ги пълни.

Христо (към момите) . Много окъсняхте тази вечер на чучура, момичета. Какво тъй?

Първа мома (като снема кобилица от рамо) . Кой ни причаква да бързаме. Добър вечер.

Христо.Момците чакаха-чакаха, отидоха си.

РадаКато коне на празна ясла няма да дремят.

Първа мома. Тежко им!

Втора мома. Аз тебе чаках, Радо. Снощи ми се врече да минеш край дома и аз…

Първа мома. Туй и е ней наум, на Рада, какво ти се врекла снощи.

РадаМене ми е щукнало из ума.

Първа мома. Христо я причаква, тебе ще тръгне да дири.

РадаИ-и, какви сте! Щукна ми из ума, ви казвам.

Христо.Щукна не щукна, думата си е дума.

РадаЕх, като е дума, няма да я завия на пръст!

По пътя се задават две моми, нарамили също кобилици, идат към чучура. В същото време и един момък се доближава откъм зидарите, засвирил с уста издалеч скоклива песен.

Трета мома. Добър вечер. Какво сте останали тъй сами? Де ви са момците?

Първа мома. Като не ни зачита никой, ний рекохме, вий дано някого доведете.

Четвърта мома. Пред вас двамина се трепят за една. Нас и коритан не ни рачи.

РадаДано доде сляпата неделя и към вас да завърнат.

Христо.Не се косете, момичета. Ей го, не ви ли харесва, иде!

Първи момък (волен нехайник, като се приближава до чучура, и пресича разговорите им) . Добър вечер, малки моми! Какво сте се разтъжили? Момците ли ви няма?

Трета мома. Ами ти досега къде зяпаш? Ана от кое време те е зачакала.

Първа мома. Тъй-тъй. На нея се изгледаха очите — пак Ана.

Първи момък. Минахме със свата край майсторите, пък се отбих да дигна някоя греда. Свата отиде до бостаня, аз рекох да не стоя празен, да им помогна.

Христо (пресича го и го смерва с очи) . Ти пак със свата си ли тръгна?

Първи момък. Христо, аз за приказката си стоя насреща. Кога дигнем пушките да тръгнем подире ти, аз съм му казал: пусия срещу него ще зема.

Христо.Аз мойта с дружината на Арнаутина не ще да се меси.

Първи момък. Ама ний не се месим. Ти гледай — да се изкара веднъж само черквата!

Първа мома. Мари Радо, що беше и туй чудо! Село раздели, настърви момците помежду им — сега и на две черкви зидарите подзели да се делят за тебе?