Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Дончо.На тях черква дигай! Всеки от тях на своя глава кара. Тъкмо за тебе е там. Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш.

Рада.Ама аз да не съм ви останала от някого стока, помежду си да ме делите. Какво се репчите и двама?

Христо (дръпва Рада) . Ти стой. Не се меси. Той от тази сутрин си е повлякъл пояса…

Дончо (дига си котела и тръгва да си ходи) . Не ми е сега до разправии. То ще му доде времето.

Христо (като му препречва пътя) . Къде ще вървиш? Чакай де!

Дончо.Я се бягай от пътя ми!

Христо.Там на градежа как ти е до разправии, пък оттука…

Дончо.Бягай от пътя ми, ти казвам!

Христо (хваща го за скутовете и го разтърсва) . Да си туриш ти обица на ухото: да знаеш, че си поплювко!

Дончо (оставя по-скоро котела, отдръпва се и измъква скрит отзад в пояса си нож) . Ще ти дам сега един поплювко, да ме помниш!

Христо (дръпва кобилицата от Радините ръце и изведнъж се хвърля срещу Донча) . Една кобилица в главата, стига ти!

Дончо (неволно се стъписва крачка) . Посмей само, пристъпи!.

Христо.Като пиле ще заперпелиш!

Рада (писва и се хвърля към Христа) . Христо! Чакай! Какво правите!

Сепнати от Радиния вик, се извръщат старейшина, двамата селяни и зидарите откъм черква.

Дядо Милко.Хе, чакайте! Какво пак!

Христо (спрян от врявата наоколо, отпуща кобилицата) . Щях да ти кажа!…

Дончо.Да се свърши черквата… Ще се разправим.

Старейшина, селяните и след тях майстора и някои от зидарите оставят работата и всички се стичат на поляната.

Дядо Милко.Едина извадил нож, другия кобилица — туй пък какво е? На какво мяза? Все ний ли ще си ядем главите помежду си?

Майстор Брайно (личен мъж, едва наближава петдесет години. Като пристъпва бавно към чучура) . Дотам ли я докарахте?

Дядо Милко.Какво делите? Няма ли за вас работа — оставили сте градежа, да се трепете. Не знайте. Ей четирисетте дена минават, изина се свърши — други ден като дойде субаша, неизкарана черквата — ще ни накара да я съборим!

Иван (по-млад зидар, но с лична здравина и умна приказка зел преднина пред другите. Пристъпва към Донча) . От отзарана цял ден се делякате — отделихте се и тука…

Дончо (посяга да се оправдава) . Че аз си тръгвах. Аз нищо не му думах…

Драган (най-старият зидар, побелял човек, с уверена приказка. Доближава се малко гневен към Рада) . Все за хаджи Славовата, все за таятават всички крамоли тука! Не остави тя момък на мира в селото!

Рада (дига рамена, малко смутена пред множеството) . Че какво аз…

Дядо Милко (в същото време с няколко зидари, струпани около Донча) . Тебе, Дончо, не те ли е срам?

Драган (който с други няколко зидари, струпани около Рада, гледа я в очите и клати сърдито глава) . Какво ли — какво!

Дядо Милко (продължава, към Дончо) . Кое име носиш? Дядо ти ни е довел тука от полето, закътал ни е родът — сега искаме неговото дело да закрепим с черква, ти си дошъл да се биеш!

Драган (също продължава, обърнат към Рада) . Таквизи като тебе, дето са само за свади — едно време им мятаха черната качулка на главата, че — в манастиря.

Стойко (зидар, хванал вече да побелява, все припрян без шише ракия в пояс не ходи) . В манастиря! Там им е мястото!

Драган.Няма тука цял род да си остави черк вата за твоите черни очи!

Герги (хванал вече да побелява зидар, като дърпа Драгана) . Остави я, уста Драгане. За тази! За черните и очи! Да не бяха се яли за нея, от отзарана да сме покрили и забравили.

Драган (към Рада) . Какво ме гледаш!

Христо (като се изпречва между Драгана и Гергя и Рада) . Чакайте! Вий какво имате с нея. Ако ще се разправяте, с мене се разправяйте! Мен не ме е страх от разправии. Не съм болярски син — да ми падне честта! Какво връхлитате връх нея!

Драган.Тъй? Аз зная, че ти за разправии пей даваш… За тях от отзарана десет пъти си пресичаме работата.

Христо. Да не сте я пресичали! Кой ви е карал?

Драган.Да останем на твойта — и вяра, и черква ний ще зарежим.

Христо.Все с вашата вяра и тази черква!

Драган.Защо? — Защото той щял да земе богата мома и за нея — нова черква.