Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Старейшина и двамата селяни отминават. Всичко заглъхва наоколо. Откъм гробовете се показват две жени, плахо поглеждайки към Христа, който е опрял унило чело върху зида на черквата.

Първа жена.Тоз защо остана, кръстнице?

Втора жена.Викат, като изгрей месеца, сянката на Рада се вестявала. Върви, че ме е страх!

Първа жена (като се дърпа) . Ей и Дончо пък оттатък!

Двете жени хукват из другия път.

Дончо (като ги изглежда) . Страх ли ви е? По-напред мене плашеха, сега аз… (Усмихнат.) Бягайте! Мене пък не ме е страх. От никого не ме е страх!

Христо (изведнъж се доближава до него и го хваща за скута на салтамарката) . Аз сега ще те накарам да те дострашей!

Дончо (претръпнал) . А… от какво да ме е страх?

Христо.Къде си тръгнал като бродник по гробищата?

Дончо.Тръгнах… Там на върбите щях да се обеся. Клоните крехки…

Христо.Ще се бесиш ли! Всичко се изплъзва от ръката ми! Защо по-напред не се обеси?

Дончо.По-напред…

Христо.Когато я подлъга. Когато идеше насам. Защо тогази не си разви пояса да се обесиш на върбата? Тя щешедасеуплаши от тебе — щеше да я повърнеш.

Дончо.Че аз тогази тичах. Бързах отгоре да я преваря!

Христо.Да я превариш? Ти си я излъгал, че ме донесли ранен!

Дончо.Аз на шега. Щом я видях, че скочи, аз хукнах да я преваря отгоре.

Христо.Защо не я превари?

Дончо.Преварих я. — И нямаше да я пусна Да не бяха ме дръпнали. Умирвах, не я пущах! — Болеш ме сърцето зарад нея.

Христо (като го смеря с очи) . Само на тебе ли бе — на тебе ли се само досвидя?

Дончо.Че питай когото щеш…

Христо.Най-върлия ми душманин: само тебе ли домиля?

Дончо.Вече защо ще те лъжа?

Христо.Едничък с него ли останах на света? С него двамата да се сберем над един гроб!

Дончо.Да се сберем…

Христо.Махвай се! Никого нямам, никого не ща! Самичък ще тръгна по света, сянката на Рада да гоня. Камъне отвред ще сбера и тя ще ме научи как с вяра в себе си черква да дигна… Нова черква, моя черква! (Изчезва по пътя из тъмнината.)

Дончо (бързо отвива пояса си) . Аз няма каква сянка да гоня…

Прехвърля пояса си на кръста и прави примка на главата си.

Мюнхен, 1899

Източник: http://slovo.bg (Словото)

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/16252

Последна редакция: 2010-05-29 10:00:00