Петко Тодоров - Зидари (Драма в четири действия)

Христо (пресича го и се зовърта весело) . Ама Конярът, нашия — и той с тия кърджалии ли е тръгнал?

Дядо Милко. Кой Коняр? Биляркина син ли?

Христо.Стари аркадаши сме ни и с него!

Майстор Брайно. Онзи от ръта!

Дядо Милко.Дето искаше лани да снеме подолката от коня, силом да се венчей с нея.

Стойко.Изметна се този пъси син.

Първи момък. Подир подолската сватба Христо не го припусна на седянка и той забягна.

Христо.Коняра вий ще оставите на мен!

Дядо Милко.Когато господ иска от корен да погуби един род, той го настървява един на друг, един другиго да не познават.

Иван.От кои неразбории турчина си вади силата! На кърджалии и еничери не се ли крепи цялото му царство.

Драган.То е божие изпитание! Аз ви казвам — божи пръст сам се показва в тези ежби и неразбории. Сега не можем да си срещнем приказката помежду си, скоро няма и да…

Христо.Аз съм докарвал Коняра веднъж на вяра и пак ще го докарам! Вий си гледайте работата. Само пред мене неговите не минават.

Драган (като маха с ръка, малко настрана) . Думай каквото щеш! Те пак свойта знаят… Като че само с Коняра ще се разправят, като че тези ежби току-тъй… Когато едни забравят този, дето стои отгоре им — тъй е то. Вярата няма темел в сърцата им, те искат темел на земята да и закрепят.

Докато Драган свърши, няколко от момците се струпват пак нататък, към дъното на мегданя. Далеко зад една рътлина задимява, скоро димът се подига, тук-там блясват из него искри, пламъци и пожарът затъмнява Балкана.

Дядо Милко (не може да дочака да довърши Драган, обръща се към майстор Брайна, който току-що се повръща откъм дъното на мегданя) Какво, майсторе? Чакай! Какво е пък туй?

Майстор БрайноДобри дял гори! И ний още не можем да се наприказваме!

Първи момък (отдалеч вика) . Дядо Милко, майсторе — елате! Вижте, дъжд от искри вали. Дим до небето!

Дядо Милко (зашеметен, застава безмълвно) .

Христо.Тръгвайте! Нали с таквизи Балталията обръща царството на султана! — И ний ще го обърнем. Дръжте се, момчета! Докато е този Балкан — нашето село е закътано тука като орлово гнездо. — Коняр ли? Като орли ей сега ще кацнем над Глогинова могила и Голо бърдо — птичка няма да прехвръкне насам!

Дончо.Хайде — ще им кажем как се пали!…

Момците (нарамят пушките) . Хайдете!

Христо.За бога ще се бием! И с бога напред!

Първи момък. Тъй. Не за грабеж като тях. Добре я рече.

Дядо Милко.За бога, момчета! И аз съм с вас! Видях, няма други път!

МихоНожът вече опря до кокала!

Майстор БрайноХристо е зидар и юнак — той има сърце за всички! Вървете! Както е въртял чука досега, тъй и пушка ще дига. Вървете с него!

Първи момък. Христо главатар да бъде!

Трети момък. Христо! Той най-добре знае да се разправя с Коняра.

Момците. Той, той ще ни води!

Михо. Нека бъде Христо.Само вървете подир едного всички.

Дончо сепнато вперя очи ту в момците, ту в старейшината, но не говите погледи долавя само Христо и самодоволно се усмихва.

Христо.Като кацна аз отгоре над скалите — да ми запее кавала: кърджалийски писък и врява ще му отпява!

Дядо Милко (като слога ръка Христу на рамото) . Юнак ви е главатаря, момчета, ще ви нареди. За права бога като се бийте и бог ще бъде с вас!

Георги.За права бога ще си отидем и ний — туй за туй.

Майстор Брайно. Такъв зидар искам! — С него черква на цял род издигам! Слушайте го всички. Сега го проумях вече: не само черкви да гради — за по-светла черква е роден той!

Христо.С пораснало от боя сърце като се върнем, пак ще градим, майсторе!

Дядо Милко (към задарите) . Хайде и вий! Те ще идат да спрат кърджалиите — вие ще довършвате, — Да я покрием веднъж! Изправете кръста отгоре, той вече ще ни закриля! Ела, майстор Брайно, го земи. Аз съм го прибрал у дома.

Докато старейшина и майстор Брайно влизат у дядови Милкови, зидарите, сбрани накуп, възкачват на една страна под дъба момците и започват шумна, не силна разправия — Дончо снема кавал от рамо и отстъпва от четата на момците. Шумът постепенно се усилва.

Четвърти момък.Дончо, къде?

Дончо.Аз няма да дода!

Драган.Дотук ли ви беше сговора!