Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Именно този катализатор наричам „фактор Айнщайн “.

Общоприетите традиционни образователна система и професионално обучение са забележително ефективни… за потискане на увереността в собствените ни сили и способности и за заглушаване на най-блестящите ни мисли и прозрения. Повечето от нас се научават отрано да погребват дълбоко природната си гениалност. И също като младия Томас Едисон ние позволяваме на други хора и на обществото буквално да ни смазват — до такава степен, че когато се погледнем в огледалото да виждаме само един „пълен кретен“ и нищо повече.

В действителност обаче всички вие сте далеч по-умни, отколкото си мислите. Техниките, с които ще се запознаете в тази книга, ще ви помогнат да промените дългогодишната си неподходяща настройка на ума. Ще ви помогнат да откриете онова „петънце“, което е от най-голямо значение лично за вас. Всеки постига фактора Айнщайн по свой собствен път, напълно различен от този на всички останали хора. Не бих могъл да предскажа каква форма ще приеме „петънцето“ при вас — вашият подсъзнателен ум сам ще ви го подскаже. И също като духът от лампата в приказката за Аладин собственият ви подсъзнателен ум може да стане ваш могъщ и винаги на разположение съюзник — стига да му го позволите, разбира се.

Изобретателят Елиас Хоу работел усилено часове наред, опитвал какво ли не в желанието си да създаде първата шевна машина, обаче нищо не се получавало. Но ето че една нощ му се присънил ужасен кошмар. В съня си Хоу бягал от група преследващи го канибали. Те били толкова близо по петите му, че отчетливо виждал да проблясват върховете на копията им. Обзет от ужас, той изведнъж забелязал, че в острия връх на всяко копие има изрязана дупка, точно във формата на ухото на шевна игла. И в този момент се събудил, задъхан от страх.

Само след миг обаче Хоу осъзнал какво всъщност се опитвало да му каже с този кошмар неговото подсъзнание. Разбрал, че за да може неговата шевна машина да заработи, ухото на иглата трябва да бъде не в горния (както е при обикновените шевни игли), а в долния, в заострения й край. Точно решението на този проблем се опитвал да открие вече месеци наред. Така, благодарение на съня на Хоу, била изобретена шевната машина.

Историята на изобретенията и на откривателствата изобилства от подобни на гореописания случай. Сънищата са вдъхновявали царе, пълководци, художници и други творци, учени и изобретатели още от библейски времена. Но и при тях има редица спънки. Най-голямата е това, че не подлежат на контрол. Все още не сме се научили да сънуваме „по поръчка“ (макар че е възможно и това да стане някой ден). Просто не сме в състояние да решим предварително какво да сънуваме. Пък и обикновено не помним сънищата си или почти веднага ги забравяме.

Психофизиологът Стивън Лаберж се е опитал да реши този проблем посредством разработената от него техника „Прозрачно сънуване“. Чрез нея той обучава хората как да идват в пълно, „будно“ съзнание посред някой сън.

Първата стъпка към това е да придобиете навика на кратки интервали през деня да си задавате въпроса „Това сън ли е?“. Щом започнете да го правите напълно автоматично, без изобщо да се замисляте, тоест когато навикът бъде затвърден, ще си задавате този въпрос и докато спите. Първия път, когато си го зададете по време на сън и си отговорите с „Да“, можете да се поздравите! Това ще е вашият пръв прозрачен сън.

Хората, усвоили техниката на прозрачното сънуване, много скоро се научават и да направляват успешно развоя на действието в сънищата си, а също и да подбират общата насока на онова, което искат да изживеят по време на сън. Мнозина разказват за свои вълнуващи и вдъхновяващи прозрачни сънища — как са се реели волно в облаците, изследвали са морските глъбини, превръщали са се в различни животни, както и за други удивителни и приятни изживявания „по желание“. Споделят как благодарение на техниката „Прозрачно сънуване“ са могли дълго да разговаряли на сън с интересни за тях хора; успели са да се отърсят от различни неврози; преодолели са собствените си страхове. Дори че тя им помага да спрат развоя на някой кошмар и да насочат действието към друг, по-приятен завършек. Ако тези въпроси ви интересуват, прочетете забележителните книги на Лаберж „Прозрачно сънуване“ (1985 г.) и „Изследване на света на прозрачните сънища“ (1990 г.).