Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

„Изглежда че именно тази комбинативна подсъзнателна игра — пише Айнщайн — лежи в основата на продуктивната съзнателна творческа мисъл.“ (Виж Фигура 1.3)

Относно създаването на теорията на относителността, Айнщайн казва на Макс Вертхаймер: „Тези размисли не идват под формата на каквито и да било словесни формулировки. Аз изобщо твърде рядко мисля с думи.“

В комбинативната подсъзнателна игра на Айнщайн с образите, сетивата и чувствата, откривам механизъм, подобен на този, позволил на Боб С. да спаси живота на годеницата си. И при Айнщайн, и при Боб С. решението на съответните проблеми не се дължи на съзнателна мисловна дейност. Боб С. стига до прозрение посредством техниката за отприщване на образния поток, а Айнщайн използва свой собствен похват. Но и двамата извличат истината от области, разположени отвъд границите на съзнателното ниво.

С течение на годините всичките ми проучвания ме водиха неизменно и упорито към заключението, че гениите не са нищо друго освен най-обикновени хора, случайно попаднали на някаква техника или похват, чрез които да разширяват канала на вниманието си и така да извличат на съзнателно ниво своите подсъзнателни възприятия и усещания.

Обикновено те откриват и развиват този свой похват още в съвсем ранно детство и към момента на навлизането си в зрелостта изцяло са забравили тайната на постигането му. За тях целият процес вече е станал напълно автоматичен. Ето защо повечето гении са също толкова удивени, колкото и всички останали хора, от собствените си „невероятни“ способности и от начина, по който постигат такива необикновени и „свръхестествени“ резултати.

Преди няколко години гостувах на мой приятел в Чикаго. По същото време синът му тренираше за приемане в бейзболния отбор на гимназията, но се страхуваше, че няма да го вземат, защото средният му резултат на успешни удари беше доста нисък. Поработихме заедно около час, като приложихме голяма част от техниките, с които ще ви запозная по-нататък в тази книга.

По време на това наше съвместно занимание момчето откри, че постига най-високи резултати, когато си представя зрително едно мъничко петънце върху топката и се прицелва с бухалката си именно в него, а не в топката като цяло. Това въображаемо петънце му осигуряваше именно онази капчица допълнително фокусиране, която му бе необходима, за да уцели топката.

Възможно е подобно „прозрение“ да ви се стори банално и незначително, но неговият ефект върху играта и резултатите на момчето бе поразителен. В бейзбола постигането на средно 250–300 успешни удара от един играч на сезон се смята за повече от добър резултат. Но ето че само в първите десет срещи от сезона това момче отбеляза 800 успешни удара! То не само бе прието за редовен играч в гимназиалния отбор, но стана и негова звезда, а освен това бе обявено и за „най-ценен играч на годината“ в лигата на младежките бейзболни отбори.

Само за едно-единствено едночасово занимание с упражнения за ума, двамата с него бяхме успели да открием техника, която превърна момчето в бейзболен гений. Но най-изненадващото за мен откритие тепърва ми предстоеше. Отново се срещнах с момчето чак след няколко години. То все още играеше бейзбол „като бог“ и много добре си спомняше, че именно нашето едночасово занимание бележеше повратната точка в спортната му кариера. Но се чудеше защо!

Младежът бе забравил абсолютно всички подробности за това какво именно е научил по време на нашия някогашен един час. Не помнеше нищо за техниката относно допълнително фокусиране чрез петънцето върху топката и каза, че вече изобщо не си го представял съзнателно, когато вдигнел бухалката за удар. Сподели с мен, че в действителност и той самият бил също толкова удивен, колкото и съотборниците му, от това как така изведнъж е успял да стане такъв фантастичен играч.

Сигурно ще кажете, че момчето вероятно поначало си е имало талант за бейзбол. Да, убеден съм, че е имало. Но когато се запознахме, от подобен талант нямаше и помен. Според всички обективни стандарти на играта, то бе обречено на пълен провал. Едва след като откри похвата с петънцето върху топката, дремещият му талант се разбуди и се развихри с пълна сила.

В действителност всички ние притежаваме най-различни скрити, дремещи таланти, твърде често именно в онези области, в които се смятаме за най-неспособни и най-малко надарени. Заучването на съответните умения, упоритото им упражняване и усилният труд за усъвършенстването им несъмнено могат да доведат до нарастващо подобряване на изявите. Но ако искаме да отприщим цялата мощ на собствената си гениалност, трябва да открием именно онзи най-важен катализатор, онази техника или похват, които ще фокусират ведно тялото, сетивните ни възприятия, чувствата и ума ни.