Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Методът на Лаберж е многообещаващо средство за отключване на съкровищницата на човешкото подсъзнание, но все пак не е панацея, за каквато го обявяват мнозина негови ентусиазирани привърженици. Критиците на прозрачното сънуване обвиняват Лаберж, че почти не споменава за трудностите при усвояването на тази техника. Изглежда че само на малцина тя се отдава с лекота, докато повечето хора срещат големи затруднения. Често се налага и използване на уреди, чиято цена варира между 275 и 1000 долара. Например „Нова Дриймър“, апарат, който чрез светлинни и звукови сигнали уведомява подсъзнанието на спящия за началото на всяка от така наречените REM (Rapid Eye Movement) фази на съня — на няколко пъти повтарящи се по време на сън периоди с характерни бързи движения на очните ябълки, когато обикновено се сънува.

Но дори ако тези трудности бъдат преодолени, моите проучвания и опит показват, че сънищата могат да бъдат също толкова несъществени и дори подвеждащи, колкото и полезни. По време на дълбокия транс на REM фазите на съня, съзнанието сякаш разтваря врати пред онези наши потиснати мисли и чувства, които ежедневните изживявания и грижи са изтласкали толкова дълбоко в подсъзнанието ни, че в будно състояние често дори не си даваме сметка за съществуването им. Тълкуването на сънищата несъмнено може да допринесе известни познания и полза, пък и това е област, която никога не е преставала да привлича и да вълнува човешкия ум, но ако сте си поставили за цел да стимулирате творческото си мислене и да решавате специфични проблеми, ще ви е необходимо да се въоръжите с далеч по-директни и по-ефикасни техники.

Как бихте могли да получите най-пряк достъп до удивителния поток на собствените си подсъзнателни възприятия? Вярвам, че през последните двайсет и пет години успях да открия отговор на този въпрос. Техниката „Отприщване на образния поток“, която разработих въз основа на моите изследвания, разтваря ума за възприемане на скритата в подсъзнанието богата символна образност, също толкова ярка, колкото и всеки сън. За разлика от сънуването обаче, можете да практикувате отприщване на образния поток в будно състояние, буквално винаги и навсякъде. Ако прилагате тази техника за „сънища наяве“ дори само десет минути дневно, това ще е достатъчно, за да предизвика дълбока и положителна промяна в живота ви.

В действителност истината е, че ние винаги сънуваме. Според психофизиолозите, хората прекарват около 50% от времето си на този свят в сънища наяве и над 8% в сънуване по време на сън. А това означава, че всички ние прекарваме 58% от своя живот в пасивно възприемане на изплуваща от подсъзнанието ни мисловна образност. На пръв поглед това изглежда страшно много време, но редица изследвания сочат, че тази цифра е дори твърде занижена.

Има неопровержими доказателства, че образният поток никога не прекъсва. Дори когато умът ни е зает с работа, разговор или други изискващи внимание дейности, сетивните механизми в него продължават да го захранват с „въображаеми“ образи, звуци, миризми, вкусови усещания и чувства. Голяма част от тези наши „сънища наяве“ е съставена от спомени, чиято поява — на повече или по-малко съзнателно ниво — се „отключва“ в резултат на случайни асоциации. Друга част представлява един вид ехо или подсилване на съзнателните ни мисли в дадения момент.

„Сънищата наяве“ са една от няколкото области, в които скритият в ума ни Заглушител работи в наша полза. Защото ако той не потискаше образния поток, докато управлявате самолет примерно или докато оперирате някой пациент, животът на зависещите от дейността ви хора щеше да е застрашен. Образният поток щеше да ви разсейва и да ви пречи да си вършите работата.

Великият югославски изобретател Никола Тесла страдал от нещо, което той самият наричал „странна злочестина“. Като малък Тесла бил измъчван от ослепителни проблясъци на ярки спомени, които най-неочаквано изниквали пред очите му със зашеметяваща интензивност. Една-единствена дума, чута по време на разговор, изведнъж извиквала в съзнанието му отчетливия образ на човека, предмета или действието, свързани с нея. Тези „сънища наяве“ били толкова чести, реални и ярки, че — според собствените му думи — Тесла не винаги бил в състояние да отличи дали онова, което вижда, е действителност или не. Това го изпълвало с „потискащо чувство на неудобство и смазваща тревожност“. Постепенно той успял да овладее тази своя „странна злочестина“ посредством различни упражнения за ума и силна воля.