Уин Уенджър: Факторът Айнщайн

Да, но в човешкия мозък ежесекундно нахлуват сетивни възприятия, включващи стотици пъти повече от 126 бита информация. Научни опити са доказали, че ретината на окото отбелязва абсолютно всеки фотон светлина, а носът отчита всяка молекула аромат. Потоците на тези невъобразими количества сетивни възприятия се вливат непрестанно в нашия мозък, но собственият ни Заглушител сякаш ги унищожава напълно, преди изобщо да могат да стигнат до съзнанието ни. Това обяснява защо — макар и в определени редки случаи — мозъчните травми отключват невероятни способности за сетивни възприятия. По някакво иронично съвпадение, мозъчните травми предизвикват един вид късо съединение в Заглушителя, поради което, след неговото изключване, до съзнанието вече достигат повече сетивни възприятия. Например известно е, че един неврохимичен мозъчен дисбаланс, наречен заболяване на Адисън, увеличава 150 пъти вкусовите усещания.

А какво става с всички онези сетивни възприятия, атакувани от Заглушителя? Противно на онова, което си мислим, те всъщност нито са изгубени, нито са унищожени. В действителност според най-съвременните научни изследвания, човешката памет съхранява близо 100% от цялата постъпила в мозъка информация. Тоест, всички ние запомняме буквално всичко . Но тези наши спомени са толкова дълбоко погребани в подсъзнанието ни, че до неотдавна психолозите не разполагаха с никакви други методи да ги извличат оттам, освен чрез хипноза.

Ако играете тенис, вероятно сте чували инструкторът стотици пъти да повтаря: „Не изпускай топката от погледа си!“. Повечето хора предполагат, че това означава непрекъснато да „съсредоточават вниманието“ си върху топката, което обаче е физически невъзможно. Летящата топка за тенис винаги ще изпреварва с около половин секунда скоростта на съзнателната ви мисъл, тъй като на зрителния образ му е необходима една десета от секундата, за да стигне до мозъка, на който пък му трябват още 400 милисекунди, за да оформи съзнателно възприятие за топката. Ако тенисистите разчитаха на съсредоточеното си внимание, абсолютно всяка топка щеше да прелита безпрепятствено покрай тях, преди още дори да са помръднали ракетата си.

Пресрещането на летящата топка за тенис е само една от безкрайно многото — и то от най-простичките — задачи, които вашето подсъзнание е в състояние да изпълнява. Неговите способности са наистина невъобразими и удивителни. Подсъзнанието на Боб С. си е отбелязало някаква дребна и уж незначителна подробност, която той вероятно е мярнал буквално с крайчеца на окото си, докато вниманието му е било съсредоточено върху нещо друго. Подсъзнанието му е анализирало тази нищожно малка частичка информация, диагностицирало е опасността от протриването на гумата и е положило всички усилия, за да привлече съзнателното внимание на Боб С. към съществуващия проблем — поредица от действия, която изисква не само интелигентност, но и остро чувство за отговорност.

Почти можем да си представим подсъзнанието на Боб С. като някаква напълно отделна личност, скрита вътре в него, надарена със свръхчувствителни сетива, която непрекъснато е нащрек и се грижи за безопасността и за добруването му — представа много сходна със стародавните вярвания в съществуването на духове закрилници. Древните гърци наричали тези свръхестествени, според тях, добронамерени същества — „демони“. Дори напълно рационално мислещият Сократ смята, че именно неговият демон пазител го е спасил от смърт при участието му във войната между Атина и Спарта. Древните римляни пък наричали тези доброжелателно настроени към човека призрачни същества „гении“ (на латински genius в единствено число, genii в множествено). А християнската религия ги смята за „ангели пазители“. Древните мислители и обикновените хорица приписвали цялата мъдрост, прозренията и творческото вдъхновение на човешките същества именно на тези „гениални“ духове.

Всъщност този древен възглед не е далеч от истината. Всеки от нас действително притежава мисловен апарат, много по-съвършен от слабоватия ни съзнателен ум. Навремето математикът Йохан фон Нойман е изчислил, че човешкият мозък може да съхранява до 280 квинтилиона (когато бъде изписано изцяло с цифри, това число изглежда доста внушително — 280 000 000 000 000 000 000) бита информация. Днес мнозина смятат това негово твърдение за твърде консервативно и плахо. Понастоящем се приема, че оперативната скорост на мозъка е между 100 и 100 000 терафлопса (един терафлоп е равен на един трилион флопса, като един флоп е стандартната мярка за компютърната скорост за обработка на информацията). В сравнение с човешкия мозък, най-бързият в света суперкомпютър СМ–5 изглежда направо скован от артрит с неговите 100 гигафлопса, тоест 100 милиарда флопса. Направо несравними са мозъчните 10 17флопса с „мизерните“ 10 11флопса на СМ–5.