Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Ако правите описанията си пред касетофон, представете си че говорите по телефона. Представяйте си, че описвате една или друга сцена пред ваш приятел. Трябва да си поставите за цел описанията ви да са толкова богати на конкретни подробности и на първични сетивни усещания, че буквално да втълпите на събеседника си представата за напълно осезаема реалност.

Дори да изпитвате известни съмнения, продължавайте да говорите. Не редактирайте описанията си. Не се старайте да се изразявате правилно и с добре построени изречения. Не се колебайте дали да включите или не някой хрумнал ви нюанс или баналност — просто продължете да описвате така, както ви дойде на ум. Не съществува „правилен“ начин за описание. Ще сгрешите единствено, ако спрете да говорите, ако се колебаете дали да кажете нещо или ако редактирате думите и/или представите си. Защото именно така действа скритият в ума ви Заглушител.

След няколко дни редовни упражнения, способността ви да описвате заобикалящия ви свят ще се е подобрила изключително много (а също и силата, и богатият обхват на вашата наблюдателност). Щом се почувствате непринудено и уверено при процеса на описване на реалността, настъпва моментът да направите следващата крачка — да започнете да описвате картини и сцени, които не съществуват в реалността, а са продукт на въображението ви.

И сега стигаме до същината на нещата. На следващите страници ще откриете подробни напътствия за последователното прилагане на различни техники за отприщване на образния поток. След като прочетете внимателно упътването за всяка конкретна техника, например на кадифено-гальовното дишане, оставете книгата настрани и наистина опитайте да я приложите, преди да продължите със следващия раздел.

Настоятелно ви препоръчвам, докато четете, поне по веднъж да пробвате лично всяка една от разглежданите техники, веднага щом я срещнете да се споменава в текста. По този начин ще възприемате и усвоявате материала не абстрактно, а посредством самозареждането, за което вече говорихме.

На следващите страници ще се постарая да се въздържам и да не ви натяквам непрекъснато колко огромно е значението на редовната и упорита практика за постигането на успех. Но знайте, че ако следвате този съвет, ще можете да разберете, да усвоите и да прилагате много по-добре и по-успешно всяка техника.

Отприщването на образния поток и на въображението ви се осъществява много по-лесно, когато умът ви е в отпуснато, но будно състояние. Един от начините за постигане на такова състояние е да дишате кадифено-гальовно. След като прочетете следващите няколко реда, затворете очи и останете така в продължение на десет минути. Не се опитвайте нарочно да „видите“ нещо, не дебнете появата на образи. Защото само излишно ще се напрегнете, ако нищо не се получи. Просто се съсредоточете в дишането си. Вдишвайте и издишвайте толкова леко и плавно — да няма осезаема пауза между поемането и изпускането на дъха. Вдишванията и издишванията ви трябва да се слеят в едно цяло, в дълго, продължително, плавно д-и-и-ш-а-а-н-е-е , като бавна, лека въздишка. Нека тя ви гали така, както вие бихте галили парче гладко и нежно кадифе.

При първите си опити да отприщите образния си поток, описвайте много подробно нещо, което ви е добре познато — човек или предмет. Все така със затворени очи, започнете да описвате майка си, детето си, брачния си партньор или партньорка. Описвайте Тадж Махал (стига да знаете как изглежда) или друг някой прочут паметник на архитектурата, който сте виждали и познавате добре.

Заслужавате поздравления, ако успеете да изпълните дори тази простичка наглед задача! Защото това означава, че сте започнали да раздвижвате мисловния си образен поток. Мнозина твърдят, че при тези описания не „виждат“ абсолютно нищо, но в действителност е психологически невъзможно да се опише човек или предмет само по памет, без в ума да се появи неговият образ.

Практикувайте това умение, докато не се почувствате съвсем непринудено и удобно, когато правите упражнението. След което ще сте готови да преминете към изживяване на спонтанна поява на образи от въображението ви.

Когато очаквате спонтанна поява на образи, трябва да сте готови на всичко. Не бъдете като Боб С., който потискал спонтанно възникналия в ума му образ на автомобилна гума, защото предполагал, че трябва да вижда нещо друго, „по-смислено“. Нищо не предполагайте, защото всъщност нищо не „трябва“ да виждате. Образният поток може да избликне в съзнанието ви под най-различни форми. Възможно е да видите ограда, човешко лице или клон от дърво. Може да изпитате усещане сякаш докосвате пясък, да доловите дъх на мащерка или да ви обземе някаква емоция. Възможно е първоначалният образ да е смътен и неопределен — неясно цветно петно, няколко пресичащи се линии или проблясване на светлина.