Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Най-важното е да сте нащрек и готови да го посрещнете. В мига, в който в съзнанието ви се появи какъвто и да било образ или усещане, веднага го „разнищете“ от описване! Мнозина се провалят при тези първи опити, защото смятат, че образът трябва да остава пред мисления им взор през цялото време, докато го описват. Нищо подобно. Дори ако проблесне само за секунда и веднага изчезне, продължавайте да го описвате по памет — точно както при предишното упражнение описвахте майка си или Тадж Махал. Ще се убедите, че дори самият акт на описването отново ще върне образа в съзнанието ви.

Изобщо не се притеснявайте дали описанията ви са прецизни. Няма никакво значение дали ще преиначите едно-друго. Съвършено свободно разкрасявайте, преувеличавайте или си измисляйте части от описанието, стига това да придава повече яркост и живост на мярналия се в главата ви образ. И не забравяйте да го описвате с помощта и на петте си сетива. Понякога мимолетен аромат ще събуди в съзнанието ви зрителен образ, или лек звук ще извика вкусово усещане. Особено докато тепърва усвоявате техниката за отприщване на образния поток, подобно съзнателно възприемане на смесица от сетивни усещания може да ви е от помощ, защото то обикновено предизвиква спонтанен изблик на мисловна образност.

А сега оставете книгата настрани, включете касетофона, затворете очи и се опитайте да отприщите образния си поток, като първо се отпуснете с кадифено-гальовно дишане.

Помнете, че първата божа заповед при отприщването на образния поток е да описвате пораждащите се в главата ви картини високо на глас . Мнозина начинаещи си въобразяват, че те най-добре знаят какво да правят. И ако изобщо си дадат труда да описват проблясващите за секунди образи, го правят само за себе си, шепнешком или дори наум. Но това всъщност е един от най-сигурните начини, които са ми известни, за да се приспи човек. Така че, ако страдате от безсъние, настоятелно ви препоръчвам след като си легнете да започнете да отприщвате образния си поток шепнешком или наум. Това ще ви приспи много по-бързо от което и да е приспивателно от домашната аптечка.

Когато предприемал своите експерименти за потъване в „дълбок размисъл“, Айнщайн например стисвал по един камък във всяка ръка. Когато започнел да се унася, изпускал единия, или и двата камъка, и това го разбуждало. Този метод сигурно ще ви предпази от заспиване, но пък при него липсват двете допълнителни измерения — на високия говор и на слуховото възприятие, които са същностно важни за успешното отприщване на образния поток.

А ето и няколко техники, които ще ви помогнат да направите образния си поток по-ярък и по-полезен за вас.

Помнете, че третата божа заповед при отприщването на образния поток е използването на сегашно време. Дори ако мярналият се в ума ви образ вече се е стопил, при описването му никога не казвайте „Видях еди-какво си“. Винаги си служете с фразите „Виждам еди-какво си“ или „В момента наблюдавам еди-що си“.

Отприщването на образния поток е процес на самозареждане. Почти всеки стимул може да послужи за „отключване“ на въображението ви, но оттам насетне безпрепятственото протичане на образния поток зависи единствено от собственото ви словесно описание на мисловните картини. И тук важи основният принцип на поведенческата наука, който в случая звучи така: колкото повече описвате нещо, толкова повече ще имате да описвате . Вашият описателен монолог е част от така наречената „примка за обратна връзка“. Описанието едновременно и следва образния ви поток, и го поражда (виж Фигура 3.1) .

Ето защо не само че няма нищо нередно, а дори ще ви е от полза, ако разкрасявате или „доизмисляте“ нещата при описването им. Подсилването на образите на съзнателно ниво е естествен и желателен мисловен процес, който протича обратно към подсъзнанието, където се слива и захранва допълнително спонтанно възникващата образност. Също както е и при „измислиците“ на художниците или на писателите, в действителност това ваше „доразкрасяване“ е направлявано най-вече от собственото ви подсъзнание, макар привидно да изглежда подвластно на волята ви. По подобен начин, когато използвате сегашно време при описанията на мисловните си образи, вие захранвате подсъзнанието си с усещане за реалност, което пък прави образния поток по-непосредствен, по-ярък и по-продължителен.