Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Възможно е някои читатели да се уплашат, че ги подтиквам да станат синестети. Без паника, моля! Изобщо нямам подобни намерения. В действителност пълната синестезия е необичайно, ненужно, а понякога дразнещо, смущаващо и дори мъчително изживяване, както видяхме от случая с Шерешевиески. А да се живее непрекъснато със съзнателната мисъл за нея е също толкова безплодно и изнервящо, колкото и непрестанно да следиш и да се тревожиш за ритъма на сърцето си или да се опитваш да усетиш отделянето на секрети от жлезите си. Както и многото други функции на организма, синестезията се осъществява най-успешно в мрака на подсъзнанието ни, когато изобщо не си даваме сметка за съществуването й.

Но затова пък нейните прояви са от същностно значение за образния поток. Не забравяйте, че при отприщването на образния поток се използват и петте сетива , а не само зрението. Човешкият мозък е настроен по такъв начин, че зрението винаги се опитва да вземе превес при творческия процес. И това е съвсем нормално. Но когато описваме гласно — пред касетофон или пред друг човек — пораждащите се в ума ни мисловни картини, винаги трябва да се стараем да включваме в описанията си и усещанията си, предизвикани от другите четири сетива, три от които — вкус, обоняние и докосване — обикновено пренебрегваме почти напълно.

Не е нужно да чувате биенето на сърцето си, за да сте наясно, че тичането стимулира дейността на сърдечносъдовата ви система. По същия начин, не е необходимо да бъдете синестет, за да тренирате вашите синестетични „мускули“. Мултисензорното описание изгражда успешно нервни свръзки между петте ви сетива и разширява обхвата на неврологичния ви контакт с образния поток. Ефектът от подобно упражнение ще се прояви много скоро чрез все повече, по-силни, по-ярки и по-устойчиви мисловни картини.

Силата и яркостта на въображението са потенциално безгранични. Ако бъдат умствено разгърнати в цялата им мощ, образите, звуците и другите сетивни усещания могат да станат толкова живи и убедителни, че да са неотличими от реалните изживявания.

При силно податлив на внушение човек умелият хипнотизатор може да предизвика състояние, наречено „позитивна халюцинация“, при което да го подтикне да вижда и дори да разговаря със събеседник, който всъщност не присъства реално на сеанса. Хипнотизаторът може да предизвика и „негативна халюцинация“, при която реално присъстващият на сеанса събеседник от плът и кръв изведнъж да стане невидим за обекта на хипнозата.

Подобни предизвикани по време на хипнотичен транс халюцинации извличат своята мощ от силата на внушението. Когато е под хипноза, по-малко податливият на внушение човек ще халюцинира своя неприсъстващ реално събеседник като неясна, призрачна форма. Докато поддаващият се на дълбоко внушение човек ще възприема своя въображаем събеседник като напълно солиден обект и дотолкова реалистично, че ако протегне ръка и го докосне, ще усети топлината на кожата му.

Но при отприщването на образния поток яркостта и стабилността на въображаемите картини не разчитат на хипнотичната внушаемост. Това е процес на един вид самозареждане. Колкото по-вглъбено, по-подробно и по-цялостно описвате породилия се в главата ви образ, толкова по-силно ще се съсредоточава умът ви върху него, в резултат на което картината ще става още по-ясна, по-отчетлива и по-солидна. Вашата собствена обективна наблюдателност, а не внушенията на друг човек, ще вдъхва живот на образния ви поток.

И така, да започнем. Първата крачка е да подобрите уменията си да описвате. Както и всяко друго умение, тази ваша способност също може да бъде развита посредством редовно упражняване. Най-успешният начин за „разчупване на ледовете“ е просто да започнете да описвате нещо, независимо какво.

Започнете с материалния свят около вас. Опишете стаята, в която се намирате, или някоя обичайна за вас гледка от ежедневните ви излизания навън. Изключително важно е да правите описанието на глас, пред касетофон или пред друг човек . Непрекъснато ще ви повтарям това първостепенно условие, защото то е от същностно значение за успеха ви. Всички експерименти недвусмислено показват, че отприщването на образния поток губи ефективността си, ако не се спазват съвсем точно указанията за провеждането му или ако някое от тях бъде пропуснато.