Уин Уенджър - Факторът Айнщайн

Сигурно вече горите от нетърпение да започнете да отприщвате образния си поток. Но имайте предвид, че — както става и с всичко друго в този наш живот — някои хора ще успяват да го правят по-лесно и по-естествено, отколкото други. И освен това, трябва да сте наясно, че — както е при почти всички други дейности — колкото повече се упражнявате, толкова по-добре ще се справяте. В следващата глава ще откриете набор от доказано ефективни техники, способни доста бързо да раздвижат и най-мудния образен поток.

И така, готови сте да отприщите образния си поток. Избирате възможно най-удобния стол, включвате касетофона, отпускате се, затваряте очи и… и нищо! Къде са образите?

Уви! Вие явно сте сред онези 30% от населението на света, на които им е трудно да проявяват въображение. Но не се отчайвайте! Всеки човек има образен поток. Просто трябва да се научите как да престанете да потискате вашия. А ако сте сред останалите щастливи 70%, които могат съвсем безпроблемно да раздвижват въображението си по желание, техниките в тази глава ще ви помогнат да увеличите мощта и яркостта на вашия образен поток.

Направете си следния експеримент:

Изберете два ъгъла или два отсека от стаята, в която сте. Вземете лист и химикалка. На едната страна на листа опишете подробно първия ъгъл. На другата — втория.

Когато описвате първия ъгъл на стаята, използвайте конкретни термини относно цветове, форми, материал, усещане при допир, разположение в пространството. Когато описвате втория избран ъгъл, използвайте само абстрактни термини, които нямат нищо общо със сетивните усещания — например можете да напишете „На стената виси картина, в ъгъла е облегнат тапициран стол“, но нито дума за това как точно изглеждат или какви са при досег тези предмети. Отделете за всяко описание около пет минути (три, в случай че използвате касетофон).

Сега сверете двете описания. Кое от тях е по-интересно? Кое пресъздава по-достоверно и по-пълно гледката? Кое дава по-цялостна представа за описания ъгъл от стаята?

Съвсем очевидно е, че първото описание е много по-живо. Това е така, защото то осигурява по-висока степен на неврологичен контакт с описания ъгъл. Когато слушате или четете описание, което е изпълнено с ярки сетивни представи, мозъкът ви автоматично започва да „включва“ центровете на съответните сетива, точно както го прави и по време на сън. Колкото повече сетивни усещания разбуждате с описанието си, толкова по-широка ще е основата на неврологичния контакт.

Уолт Дисни бил голям любител на класическата музика. Той твърдял, че когато слуша великите композитори от миналото, в главата му се пораждат образни картини. Воден от желанието си да сподели с останалите хора това свое „вълшебно изживяване“, Дисни създава „Фантазия“ — анимационен филм, в който класическата музика извиква за живот феерия от форми, образи и цветове.

Мултисензорният подход на Дисни целял да разшири неврологичния контакт между филма и зрителите. Творецът страстно вярвал, че това ще помогне на зрителите да възприемат музиката още по-дълбоко и по-наситено.

„В музиката има елементи, които средният зрител няма да разбере, докато не ги види на екрана, пресъздадени в ярки и живи образи — твърди Дисни. — Едва тогава зрителите могат да почувстват цялата шеметна глъбина на музиката.“

Понастоящем мнозина специалисти смятат, че Дисни е бил леко синестетичен тип. Това е естествено неврологично състояние, което се среща при по-малко от 1% от населението. То може да бъде и временно предизвикано чрез употреба на наркотични вещества. Първите изследователи на ефектите от наркотика ЛСД откриват, че неговите психоделични съставки заличават границите между различните сетива. Под тяхно влияние можете примерно да „чуете“ червения цвят или да „помиришете“ някой концерт на Бах. Днес има все повече и повече доказателства, че смесването на сетивата — наречено синестезия — вероятно е нормална функция на мозъка, която просто е потисната при повечето хора. Изглежда че ярко проявената способност на техниката за отприщване на образния поток да прехвърля трайни мостове между мозъчните полюси се дължи до голяма степен именно на този скрит механизъм. Тя активизира съществуващите връзки между петте сетива, които повечето от нас смятат за съвършено отделни и независими едно от друго.