Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Четвъртият фактор е двустранната връзка между увеличаването на човешката популация и развитието на производството на храни. Във всички части на света, за които разполагаме с надеждни свидетелства, археолозите откриват доказателства, че по-голямата гъстота на населението е свързана и с появата на такова производство. Коя обаче е причината и кое — следствието? Това е един дълго обсъждан проблем от рода на онзи за кокошката или яйцето: дали увеличаването на броя им е подтикнало хората да произвеждат храни или самото производство на храни е позволило той да нарасне?

Редно е да предположим, че причинно-следствената връзка действа и в двете посоки. Както вече споменах, производството на храни води и до по-голяма гъстота на населението, защото осигурява много повече хранителни калории (на единица земна площ) от лова и събирачеството. От друга страна, гъстотата на човешката популация е започнала постепенно да нараства още в края на Плейстоцена благодарение на усъвършенстваните технологии за събиране и усвояване на „дивите“ храни. С увеличаването на броя на хората производството на храни е ставало все по-предпочитано занимание, защото само то е можело да задоволи и нарасналите им потребности.

С други думи, усвояването на това производство илюстрира един, така да се каже, автокаталитичен процес — или процес, който сам се катализира благодарение на положителната и циклично постъпваща обратна връзка, вследствие на която и непрестанно се ускорява. Постепенното увеличаване на броя им е принуждавало хората да търсят повече храни, а тези, които са правели (макар и несъзнателно) първите си стъпки в производството на храни, са получавали и по-големи компенсации. Със започването на това производство и усядането си тези хора вече са можели да съкратят и интервалите между ражданията, за да се възпроизвеждат по-често, което пък допълнително ги е стимулирало да произвеждат повече храни. Тази двупосочна връзка — между производството на храни и гъстотата на населението — обяснява и тази привидно парадоксална ситуация, в която производителите на храни са увеличавали броя на хранителните калории на единица земна площ, но определено не са яли толкова апетитни храни като техните предшественици, ловците-събирачи. А до този парадокс се е стигнало, защото гъстотата на населението винаги е превишавала, макари с малко, количеството на наличните храни.

Взети заедно, тези четири фактора ни помагат да разберем защо преходът от лов и събирачество към производство на храни в Плодородния полумесец е започнал към 8500 г. пр.Хр., а не десет или петнайсет хилядолетия преди това. В последните два периода ловът и събирачеството са сигурност са носели повече компенсации от производството на храни, защото едрите диви бозайници тогава са били в изобилие, за разлика от дивите жита, а и хората все още не са били създали необходимите средства, за да събират, обработват и съхраняват ефикасно въпросните диви жита, пък и броят им не е бил достатъчно голям, че да им се налага да произвеждат колкото се може повече хранителни калории на единица земна площ 15 15 Каквато и да е тя — както вече стана ясно, Джаред Даймънд борави с акри. — Б.пр. .

Последният фактор се е оказал решаващ, когато са се стеснили географските граници между ловците-събирачи и производителите на храни. По-голямата гъстота на населението е позволявала на производителите на храни да изместват или избиват ловците-събирачи, тъй като са ги превъзхождали по численост, да не говорим за другите им предимства, отново свързани с производството на храни като технологията, вирусите и професионалните воини. В областите, където в началото е имало само ловци-събирачи, групите, усвоили и производството на храни, винаги са превишавали по брой тези, които не са се занимавали с такива неща.

В резултат на това в много части на земното кълбо (подходящи за производство на храни) ловците-събирачи са били изправени пред следната дилема: или да бъдат прогонени от съседите си (производители на храни), или сами да възприемат техния бит. На местата, където те вече са били многобройни или където географските условия са забавили имиграцията на производители на храни, местните ловци-събирачи са имали достатъчно време да усвоят земеделието още в праисторическата епоха и да оцелеят именно като земеделци. Вероятно същото се е случило в американския югозапад, западното Средиземноморие, атлантическото крайбрежие на Европа и някои части на Япония. Затова пък в Индонезия, тропическа Югоизточна Азия, по-голямата част от субекваториална Африка и вероятно на места в Европа ловците-събирачи са били изместени от земеделци още в праисторическата епоха, като подобен процес се е случил, но вече в модерните времена, в Австралия и американския Запад.