Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Едно от най-новите изследвания, посветени на генезиса на японската нация, е: Mark Hudson, Ruins of Identity: Ethnogenesis in the Japanese Islands (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1999). От по-ранните бих посочил: C. Melvin Aikens and Takayasu Higuchi, Prehistory of Japan (New York: Academic Press. 1982) и Keiji Imamura, Prehistoric Japan: New Perspective on Insular East Asia (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1996). За аналогичните процеси в Корея вж. Sarah Milledge Nelson, The Archaeology of Korea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1993).

Ако Хъдсън се стреми най-вече да определи момента, в който е възникнала японската държава, то по-нататъшната японска история (до модерните времена) е разгледана в: Edwin Resichauer, Japan: The Story of a Nation , 3 rded. (Tokyo: Turtle, 1981). В Conrad Totman, Early Modern Japan (Berkeley: Univ. of California Press, 1993) е разгледан обстойно периодът от 1568 до 1868 г. Едно корейско мнение за корейския принос към създаването на японската държава ще намерите в: Wontack Hong, Paekche of Korea and the Origin of Yamato Japan (Seoul: Kudara International, 1994).

На читателите, интересуващи се от най-новите изследвания на разпространението на земеделието (които биха могли да актуализират описанието, което аз давам в ПВС ), бих препоръчал следните две книги: Peter Bellwood and Colin Renfrew, eds., Examining the Farming/Language Dispersal Hypothesis (Cambridge: McDonald Inst. of Archaeological Research, 2003) и Peter Bellwood, First Farmers: The Origins of Agricultural Studies (Oxford: Blackwell, 2005). Бих добавил и две сравнително кратки статии, разглеждащи същата тема: моята „Evolution, consequences and future of plant and animal domestication“ Nature 418:34-41 (2002) и Jared Diamond and Peter Bellwood, „Farmers and their languages: The first expansions“, Science 300:597-603 (2003).

Най-напред бих посочил две статии и една книга, в които са обобщени научните открития от последните пет-шест години в областта на доместикацията на растения и животни, разпространението на езиковите семейства и връзката между това разпространение и производството на храни. Това са: Jared Diamond, „Evolution, consequences and the future of plant and animal domestication“, Nature 418:34-41 (2002); Jared Diamond and Peter Bellwood, „The fust agricultural expansions: archaeology, languages, and people“, Science , in press; и Peter Bellwood and Colin Renfrew, Examining the Language/Farming Dispersal Hypothesis (Cambridge: McDonald Inst. for Archaeological Research, 2002). Там ще намерите и нужната библиография. Едно по-ново изследване за ролята на земеделието в генезиса на японската нация е: Mark Hudson, Ruins of Identity: Ethnogenesis in the Japanese Islands (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1999).

За по-подробно описание на Мускетните войни в Нова Зеландия вж. R. D. Crosby, The Musket Wars: a History of Inter-lwi Conflict 1806-45 (Auckland: Reed, 1999). Кратко резюме на същите войни, но поставено в много по-широк контекст, ще намерите в две книги на Джеймс Велик: [James Belich] The New Zealand Wars and the Victorian Interpretation of Racial Conflict (Auckland: Penguin, 1986) и Making Peoples: A History of the New Zealanders (Auckland: Penguin, 1996).

За опитите на социолозите да идентифицират проксималните фактори зад разликите между Европа и Китай вж. Jack Goldstone, „Efflorescences and economic growth in world history: rethinking the «rise of the West» and the Industrial Revolution“, J. of World History 13:323-89 (2002) и Kenneth Pomeranz, The Great Divergence: China, Europe, and the Making of the Modem World Economy (Princeton: Princeton Univ. Press, 2000). Противоположният подход, търсещ първопричините, или абсолютните фактори, е представен в: Graeme Lang, „State systems and the origins of modern science: a comparison of Europe and China“, East-West Dialog 2:16-30 (1997) и David Cosandey, Le Secret de l’Occident (Paris: Arléa, 1997).

Накрая бих посочил и две статии, анализиращи връзката между икономическите показатели за съвременното благосъстояние и темпо на растеж, от една страна, и дългата история на държавните общества и земеделието, от друга. Това са: Ola Olsson and Douglas Hibbs, „Biogeography and long-term economic development“, in press in: European Economic Review , и Valerie Bockstette, Areendam Chanda and Louis Putterman, „States and markets: the advantage of an early start“, J. of Economic Growth 7:351-73 (2002).

Въпросният „предговор“ фигурира в двете предишни издания с меки корици (от 1997 и 1999 г.). Решихме да го включим в настоящия й вариант (допълнен със специална глава за Япония), тъй като съдържа някои по-релефни метафори, които биха улеснили читателя в разбирането на тази книга. — Б.пр.

Както сами ще се убедите, в повечето случаи, когато цитира географски реалии, Джаред Даймънд не смята за нужно да пояснява, че става дума за днешната страна, известна под това име. — Б.пр.

Под датите от последните 15 000 години, цитирани в тази книга, следва да се разбират т.нар. „калибрирани радиовъглеродни дати“, а не конвенционалните „некалибрирани“ дати. Разликата между тези два типа ще бъде разяснена в Глава V. Смята се, че калибрираните се доближават по-плътно до действителните календарни дати. Читателите, свикнали с „некалибрирани“ дати, ще трябва да отчитат въпросното разграничение всеки път, когато попаднат на някоя наглед „погрешна“ дата, т.е. по-стара от тази, която те вече знаят от научната литература. Например археолозите обикновено датират зараждането на кловиската култура в Северна Америка около 9000 г. пр.Хр., т.е. преди единайсет хилядолетия, а датата, която посочвам аз, е ок. 11 000 г. пр.Хр., т.е. преди тринайсет хилядолетия — това разминаване се дължи на факта, че по-често цитираната дата е „некалибрирана“. — Б.а.