Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

За регионалното развитие на технологиите вж. поредицата на Джоузеф Нийдъм [Joseph Needham, Science and Civilization in China (Cambridge: Cambridge Univ. Press)], от която са излезли пет тома в 16 части след 1954 г., а се подготвя издаването на още десетина. В Ahmad al-Hassan and Donald Hill, Islamic Technology (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1992) и K. D. White, Greek and Roman Technology (London: Thames and Hudson, 1984) е разгледана историята на технологията съответно в ислямския и гръко-римския свят.

В моята книга съм посочил два смущаващи примера с изолирани (донякъде) общества, възприели, а след това изоставили някои технологии, които са можели да им бъдат от огромна полза в конкуренцията с другите общества — това са Япония, отказала се от огнестрелните оръжия, след като ги е възприела през 1543 г., и Китай, който след 1433 г. се отказва от гигантските океански флотилии. Първият случай е описан в Noel Perrin, Giving Up the Gun (Boston: Hall, 1979), а втория — в Louise Levathes, When China Ruled the Seas (New York: Simon and Schuster, 1994). В статията „The disappearance of useful arts“ pp. 190–210 in: W. H. B. Rivers, Psychology and Ethnology (New York: Harcourt, Brace, 1926) са дадени подобни примери с обитателите на тихоокеанските острови.

Материали за историята на технологията можете да намерите в списание Technology and Culture , издавано от английското Дружество за изучаване на историята на технологията (Society for the History of Technology) от 1959 г. насам. В John Staudenmaier, Technology’s Storytellers (Cambridge; MIT Press, 1985), е даден изчерпателен анализ на статиите от първите му двайсет годишнини.

В Thomas Hughes, Networks of Power (Baltimore: Johns Hopkins Univ. Press, 1983) са разгледани социалните, икономическите, политическите и чисто техническите фактори, обусловили електрификацията на Запада в периода от 1880 до 1930 г. В Dava Sobel, Longitude (New York: Walker, 1995) е проследено усъвършенстването на хронометрите на Джон Харис, с които е бил разрешен проблемът с определянето на географската дължина в открито море. За историята на облеклото, появило се в Евразия преди близо девет хилядолетия — вж. E. J. W. Barber, Prehistoric Textiles (Princeton: Princeton Univ. Press, 1991). За историята на металообработването в световен и регионален мащаб — вж. Robert Maddin, The Beginning of the Use of Metals and Alloys (Cambridge; MIT Press, 1988), Theodore Wartime and James Muhly, eds., The Coming of the Age of Iron (New Haven: Yale Univ. Press, 1980), R. D. Penhallurick, Tin in Antiquity (London: Institute of Metals, 1986), James Muhly, „Copper and Tin“, Transactions of the Connecticut Academy of Arts and Sciences 43:155-535 (1973) и Alan Franklin, Jacqueline Olin, and Theodore Wertime, The Search for Ancient Tin (Washington: Smithsonian Inst. Press, 1978). За неговата история в отделни региони — вж. например R. F. Tylecote, The Early History of Metallurgy in Europe (London: Longman, 1987) и Donald Wagner, Iron and Steel in Ancient China (Leiden: Brill, 1993).

Моята класификация на етапите, през които минават човешките общества — група, племе, етнархия и държава — дължи много на две книги на Елман Сървис [Elman Service, Primitive Social Organization (New York: Random House, 1962) и Origins of the State and Civilization (New York: Norton, 1975)]. Сходна класификация, макар и боравеща с друга терминология, ще намерите в: Morton Fried, The Evolution of Political Society (New York: Random House, 1967). Ето и три важни рецензии, имащи отношение към еволюцията на държавата и обществото: Kent Flannery, „The cultural evolution of civilizations“, Annual Rev. of Ecology and Systematics 3:399-426 (1972), (от същия автор) „Prehistoric social evolution“, pp. 1–26 in: Carol and Melvin Ember, eds., Research frontiers in Anthropology (Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1995) и Henry Wright, „Recent research on the origin of the state“, Annual Rev. of Anthropology 6:379-97 (1977). Робърт Карнейро [Robert Carneiro, „А theory of the origin of the state“, Science 169:733-38 (1970)] разглежда връзката между държавите, войните и екологическите бариери. Карл Витфьогел [Karl Wittfogel, Oriental Despotism (New Haven: Yale Univ. Press, 1957)] свързва появата на държавата със сложните напоителни системи. В William Sanders, Henry Wright and Robert Adams, On the Evolution of Complex Societies (Malibu: Undena, 1984) са представени и три други мнения за възникването на държавата, а Робърт Адамс [Robert Adams, The Evolution of Urban Society (Chicago: Aldine, 1966)] изтъква противоположните начини, по които държавата е възникнала в Месопотамия и Мезоамерика.

За еволюцията на човешките общества в областта на Двуречието (Месопотамия) вж. Robert Adams, Heartland of Cities (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1981) и J. N. Postgate, Early Mesopotamia (London; Routledge, 1992); за аналогичните процеси в Мезоамерика — Richard Blanton et al., Ancient Mesoamerica (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1981) и Joyce Marcus and Kent Flannery, Zapotec Civilization (London: Thames and Hudson, 1996); за Андите — Richard Burger, Chavin and the Origins of Andean Civilization (New York, Thames and Hudson, 1992) и Jonathan Haas et al., eds., The Origins and Development of the Andean State (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987); за американските етнархии — Robert Drennan and Carlos Uribe, eds., Chiefdoms in the Americas (Lanham, Md.: Univ. Press of America, 1987); за полинезийските общества — вж. книгите, посочени в библиографията за Глава II; за зулуската държава — Donald Morris, The Washing of the Spears (London: Jonathan Cape, 1966).