Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

За праисторията на Австралия и Нова Гвинея бих препоръчал: Alan Thome and Robert Raymond, Man on the Rim: The Peopling of the Pacific (North Ryde: Angus and Robertson, 1989), J. Peter White and James O’Connell, A Prehistory of Australia, New Guinea, and Sahul (Sydney: Academic Press, 1982), Jim Allen et al., eds., Sunda and Sahul (London: Academic Press, 1977), M. A. Smith et al., eds., Sahul in Review (Canberra: Australian National University, 1993) и Tim Flannery, The Future Eaters (New York: Braziller, 1995). В първата и третата е разгледана и праисторията на островите в Югоизточна Азия. Едно по-ново изследване върху историята на Австралия е Josephine Flood, Archaeology of the Dreamtime , rev. ed. (Sydney: Collins, 1989). Бих посочил и няколко ключови статии за австралийската праистория: Rhys Jones, „The fifth continent: Problems concerning the human colonization of Australia“, Annual Reviews of Anthropology 8:445-66 (1979), Richard Roberts et al., „Thermoluminescene dating of a 50,000-year-old human occupation site in northern Australia“, Nature 345:153-56 (1990) и Jim Allen and Simon Holdaway, „The contamination of Pleistocene radiocarbon determinations in Australia“, Antiquity 69:101-12 (1995). За археологическите обекти в Нова Гвинея и съответните проблеми, свързани с местните езици и генетични особености — вж. Robert Attenborough and Michael Alpers, eds., Human Biology in Papua New Guinea (Oxford: Clarendon Press, 1992).

Праисторията на Северна Меланезия (архипелагът на Бисмарк и Соломоновите острови) е дискутирана във вече цитираните книги на Thorne and Raymond, Flannery и Allen et al. За теориите за по-ранното заселване на Северна Меланезия вж. Stephen Wickler and Matthew Spriggs, „Pleistocene human occupation of the Solomon Islands, Melanesia“, Antiquity 62:703-6 (1988), Jim Allen et al. „Pleistocene dates for the human occupation of New Ireland, Northern Melanesia“, Nature 331:707-9 (1988), Jim Alen et al., „Human Pleistocene adaptations in the tropical island Pacific: Recent evidence from New Ireland, a Greater Australian outlier“, Antiquity 63:548-61 (1989) и Christina Pavlides and Chris Gosden, „35 000-year-old sites in the rainforests of West New Britain, Papua New Guinea“, Antiquity 68:604-10 (1994). За австронезийската експанзия в този регион — вж. библиографията към Глава XVII.

Бих препоръчал следните две книги за историята на Австралия след европейската колонизация: Robert Hughes, The Fatal Shore (New York: Knopf, 1987) и Michael Cannon, The Exploration of Australia (Sydney: Reader’s Digest, 1987). Австралийските аборигени са разгледани в: Richard Broome, Aboriginal Australians (Sydney: Allen and Unwin, 1982) и Henry Reynolds, Frontier (Sydney: Allen and Unwin, 1987). Има едно невероятно подробна история на Нова Гвинея (от първите писмени свидетелства до 1902 г.) и това е тритомното изследване на Arthur Wiehmann, Entdeckungsgeschichte von Neu Guinea (Leiden: Brill, 1909–12). Едно по-кратко (и по-четивно) описание е: Gavin Souter, New Guinea: The Last Unknown (Sydney: Angus and Robertson, 1964). Конъли и Андерсън [Bob Connolly and Robin Anderson, First Contact (New York; Viking, 1987)] описват вълнуващо първите срещи на новогвинейските планинци с европейците.

За по-детайлно описание на папуаските (т.е. неавстронезийски) езици в Нова Гвинея вж. Stephen Wurm, Papuan Languages of Oceania (Tübingen: Gunter Narr, 1982) и William Foley, The Papuan Languages of New Guinea (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1986); за австралийските езици — Stephen Wurm, Languages of Australia and Tasmania (The Hague: Mouton, 1972) и R. M. W. Dixon, The Languages of Australia (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1980).

Едно чудесно въведение в научната литература, посветена на култивирането на растения и възникването на производство на храни в Нова Гвинея ще намерите в: Jack Golson, „Bulmer phase II: Early agriculture in the New Guinea highlands“, pp. 484–91 in: Andrew Pawley, ed., Man and a Half (Auckland: Polynesian Society, 1991) и D. E. Yen, „Polynesian cultigens and cultivars: The question of origin“, pp. 67–95 in: Paul Cox and Sandra Banack, eds., Islands, Plants, and Polynesians (Portland: Dioscorides Press, 1991).

Много статии и книги са посветени и на въпроса защо визитите на индонезийци и жители на островите в Торесовия проток са предизвикали толкова малко промени в австралийските култури. Посещенията на макасанските търговци са разгледани в C. C. Macknlght, „Macassans and Aborigines“, Oceania 42:283-321 (1972), а връзките в Торесовия проток — в D. Walker, ed., Bridge and Barrier: The Natural and Cultural History of Torres Strait (Canberra: Australian National University, 1972). Същите теми са разгледани и във вече цитираните книги на Flood, White and O’Connell и Allen et al.

Първите свидетелства на очевидци за срещите с тасманийците са включени в: N. J. В. Plotnley, The Baudin Expedition and the Tasmanian Aborigines 1802 (Hobart; Blubber Head Press, 1983), N. J. B. Plomley, Friendly Mission: The Tasmanian Journals and Papers of George Augustus Robinson, 1829-1834 (Hobart: Tasmanian Historical Research Association, 1966) и Edward Duyker, The Discovery of Tasmania: Journal Extracts from the Expeditions of Abel Janszoon Tasman and Marc-Joseph Marion Dufresne, 1642 and 1772 (Hobart: St. David’s Park Publishing, 1992). За ефекта от изолацията върху тасманийското общество вж. Rhys Jones, „The Tasmanian Paradox“, pp. 189–284 in: R. V. S. Wright, ed., Stone Tools as Cultural Markers (Canberra: Australian Institute of Aboriginal Studies, 1977); Rhys Jones, „Why did the Tasmanians stop eating fish?“ pp. 11–48 in: R. Gould, ed., Explorations in Ethnoarliaeology (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press, 1978); D. R. Horton, „Tasmanian adaptation“, Mankind 12:28-34 (1979); I. Walters, „Why did the Tasmanians stop eating fish?: A theoretical consideration“, Artefact 6:71-77 (1981) и Rhys Jones, „Tasmanian Archaeology“, Annual Rev. of Anthropology 24:423-46 (1995). Резултатите от разкопките, проведени от Робин Сим на остров Флиндърс са описани в нейната статия: Robin Sim, „Prehistoric human occupation on the King and Furneaux Island regions, Bass Strait“, pp. 358–74 in: Marjorie Sullivan et al., eds., Archaeology in the North (Darwin: North Australia Research Unit, 1994).