Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Всеки, който е склонен да смята, че ограниченото производство на храни в Новия свят се е дължало най-вече на културата или психологията на коренните американци, а не на ограничения брой диви видове, подходящи за доместикация, би трябвало да се консултира и с тези три изследвания на трансформацията, която са преживели прерийните индианци след появата на конете в техните земи: Frank Row, The Indian and the Horse (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1955), John Ewers, The Blackfeet: Raiders on the Northwestern Plains (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1958) и Ernest Wallace and K. Adamson Hoebel, The Comanches: Lords of the South Plains (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1986).

За дискусиите за разпространението на езиковите семейства по света и връзката им с производството на храни бих препоръчал следните източници: за Европа — Albert Ammerman and L. L. Cavalli-Sforza, The Neolithic Transition and the Genetics of Variations in Europe (Princeton: Princeton Univ. Press, 1984), което си остава една класическа творба. Австронезийският регион е разгледан в: Peter Bellwood, „The Austronesian dispersal and the origin of languages“, Scientific American 265(l):88-93 (1991). Към тях бих добавил двете книги на Лука Кавали-Сфорца и тази на Мерит Рюлен, цитирани в библиографията към Пролога. Бих посочил и две книги, представящи диаметрално противоположни интерпретации на индоевропейската експанзия: Colin Renfrew, Archaeology and language: The Puzzle of Indo-European Origins (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987) и J. P. Mallory, In Search of the Indo-Europeans (London: Thames and Hudson, 1989). За руската експанзия в Сибир вж. George Lantzeff and Richard Pierce, Eastward to Empire (Montreal: McGill-Queens Univ. Press, 1973) и W. Bruce Lincoln, The Conquest of a Continent (New York: Random House, 1994).

Колкото до езиците на коренните американци, преобладаващото мнение, според което те се делят на много семейства, е представено от Lyle Campbell and Marianne Mithun, The Languages of Native America (Austin: Univ. of Texas, 1979). Противоположният възглед, според който коренни американски езици освен ескимосо-алеутските и на-дене попадат в едно-единствено семейство, америндското, е представен в: Joseph Greenberg, Language in the Americas (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и Merritt Ruhlen, A Guide to the World’s Languages , vol. 1 (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987).

За появата на превозните средства с колела и разпространението им в Евразия вж. M. A. Littauer and J. H. Crouwel, Wheeled Vehicles and Ridden Animals in the Ancient Near East (Leiden: Brill, 1979) и Stuart Piggott, The Earliest Wheeled Transport (London: Thames and Hudson, 1983).

За възхода и падението на викингските колонии в Гренландия и Америка — Finn Gad, The History of Greenland , vol. 1 (Montreal: McGill-Queens Univ. Press, 1971), G. J. Marcus, The Conquest of the North Atlantic (New York: Oxford Univ. Press, 1981), Gwyn Jones, The Norse Atlantic Saga , 2 nded. (New York: Oxford Univ. Press, 1986) и Christopher Morris and D. James Rackham, eds., Norse and Later Settlement and Subsistence in the North Atlantic (Glasgow: Univ. of Glasgow, 1992). В две свои книги Семюъл Елиът Морисън предлага майсторски описания на пътешествията на първите европейци в Америка: Samuel Eliot Morison, The European Discovery of America: The Northern Voyages, A.D. 500-1600 (New York: Oxford Univ. Press, 1971) и The European Discovery of America: The Southern Voyages, A.D. 1492-1616 (New York: Oxford Univ. Press, 1974). Началото на европейската отвъдокеанска експанзия е разгледано в: Felipe Fernandez-Armesto, Before Columbus: Exploration and Colonization from the Mediterranean to the Atlantic, 1229-1492 (London: Macmillan Education, 1987). Не бива да пропускаме и дневникът на самия Колумб (наскоро препечатан в: Oliver Dunn and James Kelley, Jr., The Diario of Christopher Columbus’s last Voyage to America, 1492-1493 (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1989)).

Ако искате някое по-вълнуващо описание на начините, по които отделни народи са покорявали или избивали други (в противовес на общо взето „безстрастната“ трактовка на тази тема в моята книга), можете да прочете една класическа творба на Теодора Крьобер [Theodora Krocber, Ishi in Two Worlds (Berkeley: Univ. of California Press, 1961)], която се занимава с изтребването на калифорнийските яхи и внезапната поява на единствения оцелял от племето, Иши. Изчезването на коренните езици в двете Америки и в други части на света е разгледано в: Robert Rubins and Eugenius Uhlenbeck, Endangered languages (Providence: Berg, 1991), Joshua Fishman, Reversing Language Shift (Clevedon: Multilingual Matters, 1991) и Michael Krauss, „The world’s languages in crisis“, Language 68:4-10(1992).

От книгите, занимаващи се с археологията, праисторията и историята на африканския континент, бих посочил: Roland Oliver and Brian Fagan, Africa in the Iron Age (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1975), Roland Oliver and J. D. Page, A Short History of Africa , 5 thed. (Harmondsworth: Penguin, 1975), J. D. Fage, A History of Africa (London: Hutchinson, 1978), Roland Oliver, The African Experience (London: Weidenfeld and Nicolson, 1991), Thurstan Shaw et al., eds., The Archaeology of Africa: Food, Metals, and Towns (New York; Routledge, 1993) и David Phillipson, African Archaeology , 2 nded. (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1993). Корелациите между езиковите и археологическите свидетелства за африканското минало са разгледани в: Christopher Ehret and Merrick Posnansky, eds., The Archaeological and Linguistic Reconstruction of African History (Berkeley: Univ. of California Press, 1982). Ролята на заболяванията е дискутирана в Gerald Hartwig and K. David Patterson, eds., Disease in African History (Durham; Duke Univ. Press, 1978).