Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Колкото до производството на храни, вж. библиографията към Глава IV-X. Внимание заслужават и Christopher Ehret, „On the antiquity of agriculture in Ethiopia“, Journal of African History 20:161-77 (1979); J. Desmond Clark and Steven Brandt, eds., From Hunters to Farmers: The Causes and Consequences of Food Production in Africa (Berkeley: Univ. of California Press, 1984); Art Hansen and Delia McMillan, eds., Food in Sub-Saharan Africa (Boulder, Colo.: Rienner, 1986); Fred Wendorf et al., „Saharan exploitation of plants 8000 years b.p.“, Nature 359:721-24 (1992); Andrew Smith, Pastoralism in Africa (London: Hurst, 1992) и Andrew Smith, „Origin and spread of pastoralism in Africa“, Annual Rev. of Anthropology 21:125-41 (1992).

За Мадагаскар — вж. Robert Dewar and Henry Wright, „The culture history of Madagascar“, Journal of World Prehistory 7:417-66 (1993) и Pierre Verin, The History of Civilization in North Madagascar (Rotterdam: Balkema, 1986). По-детайлно изследване на колонизацията на Мадагаскар, свързано и с езиковите данни, е Otto Dahl, Migration from Kalimantan to Madagascar (Oslo: Norwegian Univ. Press, 1991). За евентуалните контакти между индонезийци и източноафриканци, подкрепени със свидетелства от областта на музиката, вж. A. M. Jones, Africa and Indonesia: The Evidence of the Xylophone and Other Musical and Cultural Factors (Leiden: Brill, 1971). Доказателствата за ранното заселване на Мадагаскар, базиращи се на костите на отдавна изчезнали бозайници, са събрани в: Robert Dewar, „Extinctions in Madagascar: The loss of the subfossil fauna“, pp. 574–93 in: Paul Martin and Richard Klein, eds., Quaternary Extinctions (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1984). За едно откритие от по-ново време на едни много специални вкаменелости, което вдигна доста шум в научните среди, вж. R. D. Е. MacPhee and David Burney, „Dating of modified femora of extinct dwarf Hippopotamus from Southern Madagascar“, Journal of Archaeological Science 18:695-706 (1991). Началото на човешката колонизация на Мадагаскар е разгледано и подкрепено с данни от сферата на палеоботаниката в: David Burney, „Late Holocene vegetational change in Central Madagascar“, Quaternary Research 28:130-43 (1987).

Връзките между обедняването на околната среда и упадъка на цивилизацията в Древна Гърция са разгледани в: Tjeerd van Andel et al., „Five thousand years of land use and abuse in the southern Argolid“, Hesperia 55:103-28 (1986), Tjeerd van Andel and Curtis Runnels, Beyond the Acropolis: A Rural Creek Past (Stanford: Stanford Univ. Press, 1987) и Curtis Runnels, „Environmental degradation in ancient Greece“, Scientific American 272(3):72-75 (1995). Аналогичните процеси в района на Петра са разгледани в: Patricia Fall et al., „Fossil hyrax middens from the Middle East: A record of paleovegetation and human disturbance“, pp. 408–27 in: Julio Betancourt et al., eds., Packrat Middens (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1990), а в Месопотамия — в: Robert Adams, Heartland of Cities (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1981).

Една интригуваща интерпретация на разликите в историческото развитие на Китай, Индия, ислямския свят и Европа предлага E. L. Jones, The European Miracle , 2 nded. (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1987). В Louise Levathes, When China Ruled the Seas (New York: Simon and Schuster, 1994) са разгледани дворцовите интриги, довели в крайна сметка до отказа на Китай от океански флот. Повече за китайската история — вж. библиографията към Глава XVI и XVII.

Влиянието на централноазиатските номадски култури върху евразийските цивилизации на уседнали земеделци е разгледано в: Bennett Bronson, „The role of barbarians in the fall of states“, pp. 196–218 in: Norman Yoffee and George Cowgill, eds., The Collapse of Ancient States and Civilizations (Tucson: Univ. of Arizona Press, 1988).

Възможните приложения на теорията за хаоса в историческата наука са разгледани в: Michael Shermer, „Exorcising Laplace’s demon: Chaos and antichaos, history and metahistory“, History and Theory 34:59-83 (1995), В същата статия е приложена и богата библиография за триумфа на QWERTY, както и в: Everett Rogers, Diffusion of Innovations , 3 rded. (New York: Free Press, 1983).

Описание на инцидента, едва не убил Хитлер през 1930 г., можете да намерите в спомените на Ото Вагенер (Otto Wagener), който е пътувал в колата на фюрера. Те са издадени като самостоятелна книга: Henry Turner, Jr., ed., Hitler: Memoirs of a Confidant (New Haven: Yale Univ. Press, 1978). Хенри Търнър обсъжда същата тема и изказва някои предположение за това какво е можело да се случи, ако Хитлер бе загинал още през 1930 г., в своята статия „Hitler’s impact on history“, in: David Wetzel, ed., German History: Ideas, Institutions, and Individuals (New York: Praeger, 1996).

Много са авторите, които разглеждат историята в по-широк темпорален контекст. Бих посочил: Sidney Hook, The Hero in History (Boston: Beacon Press, 1943), Patrick Gardiner, ed., Theories of History (New York: Free Press, 1959), Fernand Braudel, Civilization and Capitalism (New York: Harper and Row, 1979), Fernand Braudel, On History (Chicago: Univ. of Chicago Press, 1980), Peter Novick, That Noble Dream (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1988) и Henry Hobhouse, Forces of Change (London: Sedgewick and Jackson, 1989).

В няколко свои трудове биологът Ернст Мейр разглежда разликите между историческите и неисторическите дисциплини, наблягайки специално на контрастите между биологията и физиката, но изводите му важат и за човешката история. Вж. например. Ernst Mayr, Evolution and the Diversity of Life (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1976), chap. 25, и Towards a New Philosophy of Biology (Cambridge: Harvard Univ. Press, 1988), chaps. 1–2.

Методите, с които епидемиолозите изследват причинно-следствените отношения при човешките заболявания (без да им се налага да провеждат лабораторни експерименти с хора) са разгледани в такива стандартни справочници като A. M. Lilienfeld and D. E. Lilienfeld, Foundations of Epidemiology , 3 rded. (New York: Oxford Univ. Press, 1994). Прилагането на естествени експерименти е разгледано от екологически позиции в моята статия „Overview: Laboratory experiments, field experiments, and natural experiments“, pp. 3–22 in: Jared Diamond and Ted Case, eds., Community Ecology (New York: Harper and Row, 1986). Добри методологични указания за сравнителното изследване на различни видове ще намерите в: Paul Harvey and Mark Pagel, The Comparative Method in Evolutionary Biology (Oxford: Oxford Univ. Press, 1991).