Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Според последните не е достатъчно да обявиш „добрите институции“ за някакъв важен, макар и проксимален фактор, чийто генезис не представлява практически интерес. Тези институции не са произволно избрана величина, която с еднакъв успех можеш да пренесеш на всяка точка от земното кълбо, без значение дали това е Дания или Сомалия. Аз лично смятам, че всяка такава институция е възниквала в резултат от една дълга верига от исторически връзки, чиято първопричина винаги се е кореняла в географските условия и именно от тях зависят и нейните различни варианти. И ние трябва да разберем естеството на тази верига, ако наистина искаме да изградим, и то бързо, „добри институции“ в страните, които досега са били лишени от тях.

В ПВС на много места споменах, че нациите, доминиращи днес в света, са същите, които още преди хилядолетия са изградили най-старите властови центрове, базирани на производството на храни, или пък са потомци на хора, дошли от тези центрове, а също и че ходът на световната история през последните осем хилядолетия е оставил „тежък отпечатък“ върху нашето настояще. От две нови статии, писани от икономисти (едната от Олсън и Хибс, а другата от Бокстет, Чанда и Путърман 50 50 Вж. съответния раздел в библиографията. — Б.пр. ) научавам, че този прословут „тежък отпечатък“ е бил подложен на доста обстойни икономически тестове. Оказа се, че страните с по-стари държавнически или земеделски традиции имат по-висока производителност от тези, които не могат да се похвалят с особено дълга история. Това до голяма степен обяснява и разликите в техния БНП. Но дори и в страните с нисък или относително нисък БНП тези, които имат по-богат исторически опит в държавното устройство и земеделието — като Южна Корея, Япония и Китай — имат и по-висока степен на растеж в сравнение с някои други с по-кратка история като Нова Гвинея и Филипините, независимо че някои от последните притежават много по-впечатляващи природни ресурси. Тоест „тежкият отпечатък“ на историята далеч не винаги е чак толкова неблагоприятен.

Причините са много и съвсем очевидни — по-богатият опит в държавното устройство и земеделието предполага и по-умели администратори, по-богат опит в пазарната икономика и прочее в същия дух. От статистическа гледна точка за крайния ефект от историята имат своя дял и някои от познатите ни временни или второстепенни фактори като… „добрите институции“. Но в по-голямата си част този ефект едва ли се дължи на тях. Явно са функционирали и много други „проксимални“ механизми. Ето защо един от основните проблеми, който ни предстои да разрешим, се състои в това — да си изясним детайлно тази причинно-следствена верига, каквато е историята на държавните общества и земеделието, защото тя е заложена и в основата на днешния икономически растеж. А ако го направим, тогава вече ще можем да помогнем на развиващите се страни да изминат много по-бързо пътя, по който ние сме вървели в продължение на хилядолетия…

За финал ще кажа това: темите в ПВС не просто касаят основните движещи сили в древния свят, те са и едно плодотворно поле за научни изследвания в съвременния свят.

За мен е удоволствие да призная приноса на онези много хора, помогнали ми да напиша тази книга. Първите са моите учители в класическата гимназия в Роксбъри, защото пробудиха интереса ми към историята. Безкрайно съм задължен и на многобройните си приятели от Нова Гвинея — не случайно се позовавам толкова често на техния опит. Също толкова съм задължен (което, разбира се, не ме освобождава от отговорността за допуснатите грешки) и на моите приятели учени и колеги, които търпеливо ми обясняваха тънкостите на своите дисциплини и също толкова търпеливо изчитаха съответните пасажи в моя ръкопис. По-специално бих искал да благодаря на Питър Белуд, Кент Фланъри, Патрик Кърч и жена ми, Мари Коен, които изчетоха целия ръкопис, както и на Чарлс Хайзър, Дейвид Кийтли, Брус Смит, Ричард Ярнел и Доналд Зоари, които пък изчетоха поне по няколко глави. По-ранните версии на някои глави от книгата се появиха като статии в списанията „Дискавър“ и „Нейчъръл Хистъри“. Моите полеви изследвания на тихоокеанските острови бяха спонсорирани от Националното географско дружество, Световният фонд за опазване на дивата природа и Калифорнийският университет в Лос Анджелис. Случих и с литературни агенти — това са Джон Брокман и Катинка Матсън. В ролята на мои научни асистентки и секретарки се изявяваха Лори Айвърсен и Лори Роузън. С оформлението на книгата се нае Елън Модецки. Дължа огромни благодарности и на моите редактори Доналд Лам („У. У. Нортън“), Нийл Белтън и Уил Сълкин („Джонатан Кейп“), Вили Кьолер („Фишер“), Марк Заблъдоф, Марк Уилър и Поли Шулман („Дискавър“) и Елън Голдънсън и Алън Тернс („Нейчъръл Хистъри“).